Не съм голяма почитателка на брака.
Мисля, че бракът взима наистина талантливи мечтатели и креативни същества, които могат да създадат истинска промяна и ги поставя в общоприетата институция на брака, където използват по-голямата част от времето, емоциите, магията и ценната си енергия в опит да бъдат "добри" граждани и да достигнат невъзможната илюзия за "перфектен брак/перфектно семейство", която така успешно е поставена в главите ни. Бракът също така може да произведе смъртоносното чувство, че имаме собственост над чужда душа, защото ни е казала "да", дала ни е пръстен и е подписала договор с нас, в който твърди, че няма да ни напусне (осъзнавате ли колко налудничаво е това всъщност?).
Една от най-големите измами, в чийто плен можем да попаднем, е лъжата, че трябва да се нуждаем от някой друг в живота ни, за да бъдем пълноценни. И затова чакаме за Единствения или Единствената, за да можем да започнем живота си и да бъдем истински щастливи.
С един и същи човек съм в продължение на 15 години и все още много, много се харесваме взаимно. Мисля, че това има връзка с факта, че всеки от нас стои сам, красив, създаващ светлина и взаимно си помагаме в постигането на индивидуалните си цели. Ние сме толкова невероятно различни, но никой от нас не се опитва да промени другия. Ние се уважаваме и ценим такива, каквито сме. Не се нуждаем един от друг. Радваме се един на друг, но не се нуждаем един от друг - има голяма разлика. Най-прозаичната реплика в света е "ти ме допълваш" - буквално ме кара да искам да изпищя, когато я чуя на някоя сватба.
Бъдете необвързани, докато сте в перфектна хармония със себе си и сте в състояние да създадете магията сами. След това, ако решите, можете да привлечете някой, който да бъде до вас. Резултатът е две красиви души, които са самостоятелни, но и в перфектна хармония... тогава се случва магията!
Ами децата?
Не вярвам, че на всички ни е писано да имаме деца и натискът на обществото да имаме семейство е нелеп! Имайки това предвид, след като вземете решение да имате деца (или някой го вземе вместо вас), тогава да - добре е заради тях да си намерите половинка, която е готова да ви помогне да им осигурите възможно най-добрия живот. Това не означава, че трябва да живеете в един и същи дом, но трябва да сте решени да работите заедно, за да се уверите, че децата имат подкрепата, от която се нуждаят, за да растат здрави, уверени и емоционално стабилни членове на обществото.
Ако все пак се омъжвате, защото това е нещото, което искате... прекрасно! Просто се уверете, че очакванията ви са реалистични и бъдете открити и честни за това как се чувствате. Нездравословно е да бъдете в дългосрочни отношения, в които се чувствате нещастни и хванати в капан. Това е и причината да сме травмирани от връзките в живота ни, които не са проработили - с майката, с таткото, с първата любов и прочие - защото имаме тази приказна представа за това как изглежда любов и когато се окаже, че реалността е различна, биваме смачкани.
Не се омъжвайте за сродната си душа
Били е добър приятел (най-добрият всъщност). Той е мъжът, който мисли, че съм страхотна, прекрасна и невероятно красива. Той е винаги готов да ми помогне и да ме подкрепи по всеки възможен начин. Той е най-невероятният баща и съотборник. Ние сме перфектни един за друг по толкова много начин. Почти винаги успяваме да извадим най-доброто от другия. Ние не се нуждаем да се придържаме един за друг и сме в състояние да се изправим сами, макар и да предпочитаме да стоим заедно. Тази връзка е лесна и върши работа. Били е мил, търпелив... наистина чудесен и го обичам, но той не е сродната ми душа в някаква мистична, древна форма. Ние сме заедно в един съвършено неповторим съюз, който има своята напълно уникална цел.
Какво е сродна душа? Има ли такова нещо? Всеки от нас ще отговори по различен начин в зависимост от вярванията си. Аз лично вярвам, че сродните души са хората, с които сме били свързани от началото на времето. Хората, които тъкат тази масивна взаимосвързана мрежа, която е колекция от много животи. Души, които съвпадат перфектно с нашите, за да ни помогнат да растат. Нашите сродни души не винаги са наши любовници. Мисля, че е важно всички да разберем това. Като култура ние се затрудняваме да разберем дълбоките отношения, които не са сексуални или съюзи, които не са романтични, но имат по-голяма цел. Всяка дълбока връзка усетена между двама души трябва да стане романтична, така ли? Не. Има всякакви видове отношения в този див живот.
Вярвам в съществуването на сродните души и те ще се появят в живота на всекиго, когато има нужда от тях. Те идват, за да ви побутнат, за да ви предизвикат, да ви събудят и да ви дадат тласък. Честно казано може би е най-добре да не се омъжвате за този човек, защото тогава ще се вглъбите в създаването на идеален брак (каквото и да означава това) и ще забравите защо душите ви са били поставени заедно от самото начало. Твърде лесно ще забравите, че вашата работа е да си помагате един на друг да се развивате възможно най-бързо, а не да се измъчвате в тези странни роли, които обществото ни е решило, че съпругът и съпругата трябва да играят. Защото кой може да знае какви всъщност са те за всеки един от нас? Бог знае, че всички ние сме изпитали интересни версии на тези персонажи.
Идеята, че един човек би трябвало да задоволява всичките ни нужди, ни създава душевна болка и разочарование. Вместо това защо не погледнем първо към това какво бихме искали да постигнем от връзката си с друго същество? След това трябва да вярваме, че Вселената ще ни изпрати перфектният човек за тази цел. Ако просто искате да правите страхотен секс и да пътувате по света, тогава ще повикате напълно различна душа, отколкото ако искате да създадете семейство. Ако не сте сигурни, просто ми се доверете. Да знаем какво искаме е първата стъпка към създаването на магичен съюз.
Да, не съм експерт и със сигурност не ми е ясно всичко. Но знам едно нещо със сигурност и то е, че това, което правим, работи. Колко щастливи двойки познавате? Добре. А за колко от тях знаете, че са заедно от няколко години и имат деца? И не просто се чувстват добре заедно, а са истински щастливи. Кара ни да се чудим дали не възприемаме нещата напълно погрешно. Всички ние търсим онази луда, дива, силна любов на живота, за да останем с този човек на всяка цена докато смъртта ни раздели. Може би, само може би, трябва да търсим нещо напълно различно.
Нека пренапишем нормата.
Нека променим родителството, любовта, партньорството, приятелството, връзките, съюзите със сродните души, живота и брака, такива, каквито ги познаваме и да създадем нещо, което работи, което ни се струва правилно, без да се страхуваме, че нарушаваме нормата. Защото в случай, че никой не ви е казвал - нормалното е надценено.
Брук Хамптън
НАЗАД