Всички сме ставали свидетели на следната ситуация: Жена (или мъж) се влюбва и скоро забравя себе си, претопява се във връзката и се превръща в половин човек. Нуждите и желанията на другия човек стават по-важни от нейните собствени. Тя изгубва себе си в любовта, а когато магията на новия романс бавно изчезне, започва да съжалява за решенията си, защото това не е истинската тя.
Да се влюбиш лудо е вълнуващо и опияняващо чувство, но бързо може да ни замае и да ни промени. И докато любовта е страхотна, цената, която плащаш за нея, не бива да е изгубването на собственото ти Аз.
Нашето поколение е израснало с фразата „Ти ме допълваш”. Романтичните филми и медиите оформиха начина ни, по който възприемаме любовта. Виждаме и чуваме такива фрази навсякъде: другата ми половинка, по-добрата ми половинка, сродната ми душа. Сякаш любовта не е просто прекрасна част от живота, но и задължително изискване, за да постигнеш пълноценно съществуване, да бъдеш завършена личност.
Но не бива да търсим любовта, за да се почувстваме пълноценни, за да станем по-добри хора, за да решим проблемите си. Това е грешно мислене. Не се нуждаеш от „по-добра половинка”. Ти си завършена личност. Здравата връзка не се гради от две счупени, непълноценни парченца. Ползотворната връзка се гради, в идеалния случай, от две изградени личности, пълни със собствени планове, мечти и идеи, които са решили да се подкрепят един друг във вълнуващото приключение, наречено Живот. Да, любовта ни променя, прави ни по-добри, окрилява ни, но само ако не позволим да изгубим себе си, ако сме искрени и отстояваме своите идеи. Защото няма нищо по-прекрасно в любовта, от това да знаеш, че те обичат такава, каквато си.
Дългите връзки никога не са лесни, за това има вина и нашето поведение в началото. През първите няколко месеца или години партньорът ни е прав за всичко, а ако все пак си позволи да сгреши, всяко провинение му бива бързо простено, игнорираме негови лични качества, които ни притесняват, но които ще ни дразнят още повече след време. Самите ние прикриваме някои лоши навици и неприятни недостатъци (или поне ги мислим за такива), а по-късно се гнетим, че партньорът ни не познава истинската ни същност. Започваме да отлагаме плановете си, за да имаме повече време за него. Цялото това поведение създава приказни краткотрайни взаимоотношения и наистина кошмарни дълги връзки.
Да бъдеш себе си още в самото начало е трудно, но ако разкриеш хубавото и прекрасното заедно с лошото, грозното и срамното, имаш по-голям шанс за стабилна връзка. Да, такова открито поведение може да изплаши няколко кандидати, но с тях едва ли щеше да се получи в дългосрочен план, така или иначе. Искреността може да направи началната фаза в любовта по-страшна и да е причината по-трудно да намериш подходящ партньор, но когато най-накрая откриеш такъв човек, който е готов да те приеме такава, каквото си, ще бъдеш безкрайно пъти по-щастлива, отколкото във връзка, в която те обожават заради фалшивия образ, който си си изградила и се опитваш да пробуташ.
Ето няколко неща, които трябва да запомниш:
1. Помни целите си
Естествено е целите и приоритетите ти да се променят, когато някой навлезе в живота ти, но помни, че е важно да имаш цели извън тази връзка. Така един ден ще се чувстваш по-удовлетворена от себе си.
2. Нека семейството и приятелите ти да бъдат твоя приоритет
Когато започнеш нова връзка, е много лесно да забравиш приятелите и семейството си. Постарай се да се виждаш с тях, ако трябва полагай двойно повече усилия да поддържаш контакт. Не забравяй, че ако нещо се случи, ще плачеш на тяхното рамо.
3. Трябва да имаш свои хобита
Не е необходимо всичките ви интереси да бъдат еднакви. Ти може би предпочиташ да четеш книги, докато той обича видео игрите. Ти обичаш да излизаш, той – не. Разбира се, такива разминавания могат да ти покажат дали наистина сте съвместими, но е по-здравословно да имате различни хобита и интереси в някои аспекти от живота ви. По-важно е да уважавате другия и неговите интереси, отколкото и двамата да обичате скално катерене.
НАЗАД