Като 46-годишна самотна майка си спомням много добре чувствата, които изпитвах когато взех решение да имам дете. Пътят ми беше труден – усещах някаква смесица между объркване, стрес, безпокойство и срам.
Като повечето жени прекарах по-хубавата част от 20-те ми години в изграждане на кариера, създаване на стабилен социален живот, давайки на себе си всичко от което имах нужда.
Като много от моите връстници обаче имах непоклатима вяра в новите технологии и специално тези, които са свързани с репродуктивната медицина. Оказа се, че всъщност изобщо не съм имала нужната информация, за да вярвам в каквото и да било. Смятах, че мога да забременея когато поискам. Поради тази причина оставих това желание на заден план и се отдадох на работа и приключения.
Но една сутрин фактите просто ме зашлевиха в лицето. Бях на 40, сама, тялото ми се променяше все по-бързо, а аз исках дете. Трябваше да се изправя пред това сама – да стана майка!
Определено не беше това, което си представях. Отдавна имах картина в главата си за семейния живот. Но нищо от нея не се сбъдваше. Можех ли наистина да изоставя бялата рокля, мечтания партньор, къщата с оградата и да стана самотна майка чрез донор?
Отне ми месеци да повярвам, че няма да имам приказката. Когато бях готова да го направя отидох при лекаря си с концпеция в главата си. Знаех какъв донор искам – само трябваше да го намеря. Но останах дълбоко изненадана. Оказа се, че ако искам да забременея, трябва да намеря донор на яйцеклетка...
Бях шокирана. Нямаше начин да ми се случва. Беше лесно да игнорирам думите на докторката си. Зарових се в интернет и намерих множество истории, в които желанието е побеждавало пред коефициентите. Така, че аз се изгубих в хилядите методи, които се описваха срещу безплодие – алтернативни терапии, билки, диетични промени. Нямаше нещо, което да не опитах.
След като осъзнах, че наистина искам дете и нямаше никакво друго решение се съгласих на единствения вариант – донор на яйцеклетка.
Бях вбесена – веднъж се бях отказала от идеята за перфектното семейство, а сега трябваше да направя и това. Всичко изглеждаше толкова несправедливо. Чувствах, че съм се провалила в двата най-важни аспекта за една жена – да бъде майка и любима на някого.
Най-накрая взех това решение. Мисля, че не бих избрала този болезнен път отново, но да се откажа от представата за перфектен семеен живот ме направи по-състрадателна и разбираща. Започнах да се справям много по-лесно и изгубих нуждата да контролирам всяка ситуация – някои неща просто не зависят от теб!
Най-важното е, че макар синът ми да не носи моите гени, аз имам точно детето, което трябваше да имам. Времето с него се превърна в нещо изключително ценно и всеки момент е адски важен и преживян.
Истината е, че повечето жени имат идеална представа за начина, по който ще станат майки. Но годините, в които живеем могат много сериозно да ограбят тази картинка. Кариерата и трудното намиране на подходящ партньор могат дори да я изключат напълно.
Проучвания от 2015 година показват, че 20% от жените над 40 години никога не са били женени. През 2012 всяка 11 жена ражда първото си дете между 35-40 години. Телата ни се устроени така...
Оказва се, че голяма част възрастни, образовани жени с кариера са самотни майки. Според прочуванията те все още са значително малък брой, но ако нещата продължават да се развиват по същия начин те ще стават все повече и повече.
Истината е, че има много жени, които не биха могли да направят подобна стъпка, въпреки, че са сами и нямат друг избор. Обществото все още не е готово да приема нормално подобни решения. Освен това много хора осъждат такива постъпки, оценявайки ги като егоистични, защото по света има безкрайно много сираци.
Само ако имаше някой, който можеше да ми каже колко е прекрасно да имам дете от донор от самото начало! Защото аз се срамувах, изпитвах вина...но ако можех отново да се върна щях да бъда категорична в решението. Бих поела по същия път.
НАЗАД