Когато някой държи вратата на ресторанта или отстъпи място си, или си спомни името ти, ти се чувстваш поласкана. Прекарваш остатъка от деня, мислейки за срещата, независимо че тя може да е продължила само две секунди.
Малките неща означават много за теб. Продължителен зрителен контакт. Случайно докосване. Лека усмивка. Намигване. Поздрав за добро утро...
Може да прекараш часове в размисъл върху разговор, който е отнел две минути. Един малък комплимент може да те накара да се усмихваш цяла седмица. Когато някой се отнесе добре с теб, ти не го забравяш. Дори се замайваш от щастие.
Привързваш се лесно, защото не си свикнала да ти се обръща внимание. Свикнала си да бъдеш пренебрегвана. Да бъдеш приемана като част от интериора. Да се чувстваш като невидима. Да усещаш, че не си важна.
Ниската самооценка те кара да се задоволяваш с по-малко, отколкото заслужаваш. Ниското самочувствие те кара да мислиш, че някой е идеален за теб, само защото е погледнал към теб, вместо към нея, когато е влязла в стаята. Само защото той е отговорил сравнително скоро на съобщението ти, вместо да го пренебрегне напълно. Само защото те третира като човек, а не като парче месо.
Но, мила, ти не мислиш достатъчно за себе си и затова се привързваш лесно.
Смяташ, че някой е джентълмен, защото те е попитал как си, без да поиска да му пратиш голи снимки, а всъщност трябва да очакваш повече. Наистина трябва да имаш по-високи критерии за себе си. И да, наистина би трябвало да си по-внимателна относно хората, на които подаряваш сърцето си.
Знам, че дълбоко в себе си ти знаеш това. Знаеш, че се влюбваш твърде бързо и твърде силно. Знаеш, че се обвързваш с хората прекалено скоро след като си ги срещнала. Знаеш как бие сърцето ти.
И знам, че ако трябва да си честна, ще се мразиш заради това, че се влюбваш толкова лесно, защото често се чувстваш предадена след това. Когато осъзнаеш, че човекът, който те търси, флиртува с други, на които пише непрестанно и третира всички ви по един и същи начин... знам, че сърцето ти се къса.
Знам, че не ти се иска да не се привързваш толкова бързо. Желаеш дребните жестове, извършени от непознати, да не карат сърцето ти да се разтапя. Но не можеш да спре да се изчервяваш, когато някой ти обърне внимание. Не можеш да се спреш да мислиш за това какво може да бъде общото ви бъдеще, нали?
И секунди, след като се запознаеш с някой, започваш да си представяш какво би било, ако го целунеш. Дни след като си срещнала някой, започваш да мислиш за това какво би било да излезеш на среща с него.
И знаеш, че трябва да забавиш темпото. Че трябва да си даваш повече време, за да опознаеш човека до себе си. Знаеш, че трябва да бъдеш търпелива. Че трябва да развиваш връзката си бавно и сигурно, вместо да скочиш в дълбокото.
Но толкова много обичаш да даваш. Да влагаш толкова много време и усилия, за да срещнеш точния човек. И ти наистина би била перфектната половинка, ако някой ти даде възможност.
Знам, че искаш да използваш сърцето си, да даваш, да обичаш... Искаш да намериш тази емоция, наречена любов и да я задържиш в ръцете си завинаги. Но първо се научи да уважаваш себе си и да не се подценяваш! За да не страдаш някой ден...
НАЗАД