„Страхувам се да се влюбя и да обичам"... всички сме казвали това много пъти. Вероятно дори си го мислим и сега, но всичко е наред. Понякога се страхуваме от любовта, защото тя е несигурна. Не знаем дали човекът, когото обичаме, ще ни даде любовта, от която имаме нужда и дали е подходящ за нас.

Но когато става въпрос за хората, нищо не е сигурно, дори чувствата им. Затова, мила моя, е нормално да си уплашена. Аз също бях. Но си спомних всичко, което ме е било страх да направя – например да карам скейтборд или да се включа в баскетболния отбор. Бях уплашена да говоря пред всички в класа си, от първия си изпит или да допусна до себе си нов приятел.

Тогава пораснах...

Страхувах се, че доверието ми ще бъде предадено и че няма да постигна целите си. Бях уплашена от мислите си и се страхувах да обичам. Но научих, че трябва да направя всичко това, за да порасна. Имах нужда от препятствия, за да достигна пълния си потенциал. И макар че понякога любовта, която давах, не бе оценявана, тя не се беше изгубила.

Любовта няма да те нарани. Тя ще те излекува. Отвори сърцето си за нея и не гради стени около себе си. Майка Тереза е казала: „Парадоксът е в това, че ако обичаш, докато заболи, накрая ще остане само любовта“.

Любовта е най-мощната сила, затова не позволявай на страха да ти пречи да обичаш. Използвай сърцето, но и ума си в любовта, така ще вземеш най-добрите решения.

Не се страхувай да обичаш. Не можеш да намериш любов, ако не я търсиш и не си отворила сърцето си.