Не си спомням да съм се влюбила в теб. Да съм го искала. Да съм си го поставяла за цел. Сега лежа сгушена в прегръдките ти и галя лицето ти, а наболата ти брада леко драска пръстите ми. Толкова любимо и успокояващо. Хващаш ръката ми и вплиташ пръстите си в моите.
Спомняш ли си - беше ми казал, че не можеш да обичаш, че си студен отвън и отвътре, че ти харесва да си сам.
Сега виждам радостта в усмивката ти, нежността в очите ти, когато сме заедно и искам да повярвам, че вече не вярваш в това, което си ми казал преди.
Накара ме да свикна с мързеливите ни уикенди, прекарани в леглото, сериалите до късно вечер, закуските в леглото, специалните вечери на свещи, страстните ни нощи.
Замислям се и осъзнавам колко ще ме заболи, ако трябва някога да пусна ръката ти завинаги. И тогава разбирам - влюбила съм се. В моментите с теб. В очите ти. В усмивката ти. В навиците ти. В странностите ти. В теб - такъв, какъвто си...
Aвтор: Ая
Виж още:
Ако някой ден се откажа от теб... искам да знаеш колко много ми е коствал този избор...
Истинската любов търси красотата в сърцето, не на лицето...
Жената и любовта на живота ти...