Другите жени в живота ти са само подготовка за появяването на Жената. Тази, за която мислиш, въпреки контрола си и тази, заради която сънят ти е неспокоен. Заспиваш, будиш се и я бълнуваш – като да си с висока температури, но си физически здрав. Реалността на деня ти се губи в разпилени мисли по Жената и всичко става цветно едва, когато я срещнеш отново.
Признаваш ѝ, че не можеш да спиш и се надяваш тя да знае, че е заради нея. Не, че е виновна. Тя просто съществува, движи се, усмихва се, и това изчерпва нуждите ти… Когато се появи, се чувстваш привлечен като от окото на буря, но тя не е буря! Търсиш очите ѝ като току що загубил зрението си. Искаш да погледнеш през тях и да видиш себе си като нейния мъж.
Наблюдаваш жестовете ѝ, вещите ѝ, поглъщаш маниерите ѝ и не всичко ти харесва, но странно, не те дразни. Като че ли сте на различни жизнени линии и нямате нищо общо, разумът те спира, но Жената те привлича неудържимо. Любопитен си за нейния свят повече от всичко друго! Желанието да я прегърнеш се е настанило точно върху границата ти на самоконтрол и я измества все по-навътре към теб, там, където си сам. А поне сам на себе си можеш да признаеш, че всичко друго в ежедневието ти се превръща бавно във фон. Остава само тя, Жената с поглед на момиче.
НАЗАД