Не търси съвършенство в любовта, защото ще умреш без любов.
Намери и обикни нещо обикновено и го направи съвършено.
Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не й подаде ръка.
Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.
Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване.
Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... много често завинаги.
Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано.
Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ.
Знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз.
Знаеш, че нищо няма да е както преди.
Знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия.
Това е Истинската любов - тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден.
Остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм.
Остава в погледа и влагата в очите.
Остава в сънищата и спомените.
Остава едновременно в миналото и бъдещето, защото само тя умее това.
Автор: Джеймс Бари
НАЗАД