Не вярвам в смисъла на брака. Не вярвам в неговото сключване, значение и останалите подробности около осъществяването му.
Вчера обаче, един от най-важните хора в живота ми, влезе в такъв. Беше красива, вълшебна, невероятна жена. Беше принцесата в своята собствена приказка. Беше щастлива. Беше истинска. Беше влюбена. Малки мехурчета любов гъделичкаха лицата на всички, след което рисуваха усмивките им.
В такъв момент исках да съм Карлсон, който живее на покрива, за да седна на един покрив и да наблюдавам очите им. Очи, в които можеш да видиш цялата им душа. Не вярвам в смисъла на брака, нали разбрахте? След вчера още повече, но няма да навлизам в подродбности. Но въпреки това вярвам в нещо друго. Вярвам в онези очи. Неговите очи, нейните очи. Очи, които се търсеха в тълпата. Които спираха по средата на дансинга и заповаха да се разхождат из цялата зала, опитвайки се да се намерят. И в момента, в който се срещаха започваха да искрят. Блестяха с една чиста, невинна и истинска любов. По детски. Като малки светулки, като щурчета. В това вярвам. В този пламък. В тази лудост. Да имаш нужда да държиш тази ръка.
Седях отстрани на моя покрив и наблюдавах движенията им. Танцуваха, а той я докосваше с такава нежност, сякаш беше порцелан, сякаш щеше да се счупи всеки момент, сякаш не искаше да я нарани, сякаш искаше да я предпази. И я пазеше, и го пазеше. С любов.
Не вярвам в смисъла на брака, но вярвам в емоцията, която те отвежда до подобен род моменти. Вярвам в желанието на един човек да застане пред тълпата на собствения си свят, под светлините на прожекторите, в неговия център, за да може да сподели с тези хора, че това е неговия човек. Защото се изисква огромна смелост да обявиш любовта си към някого. Защото се изисква огромна смелост да го направиш видно, шумно, публично.
В това вярвам. В една такава любов, която те кара да изкрещиш: “Искам те в живота си. Животът ще е все толкова труден и абсурден, но сега искам да го споделя такъв точно с теб. Останалото са подробности. Останалото е вятър.”
П.С. А и честно казано, приятно е да има с кого да танцуваш на бавните песни...
Автор: Силвия Крумова
НАЗАД