Няма я в живота ти. Вече не. Беше свикнал винаги да е там. Всеки ден. По всяко време. На мига, в който я искаше. И когато не я искаше. Беше свикнал да е до теб. Дори когато не я забелязваше. Беше свикнал...
Но тя си отиде. Завинаги. А ти не проумяваш какво се случи? Как така се промени? Какво я промени? Но отговорите са прости. Толкова прости. Събрани в няколко думи. Подредени в няколко изречения. Кратки, но болезнени. За нея...
А тя..., тя си тръгна, защото:
1. Вече не можеше да ти вярва.
Твърде често обещаваше неща, които не изпълняваше. Твърде често я лъжеше. Твърде често я подвеждаше.
2. Прекали с опитите си да я контролираш.
Беше против да се вижда с приятелките си, макар че ти се виждаше с твоите приятели (и приятелки). Беше против да излиза сама, макар че ти го правеше непрекъснато. Беше против да се забавлява без теб (макар че същото не важеше за теб).
3. Егото ти беше твърде голямо.
И винаги говореше вместо сърцето ти. Всяка твоя постъпка минаваше през егото. Изискваше, но не даваше. Очакваше, но не предлагаше нищо в замяна. Беше убеден, че ще те обича вечно и не правеше нищо, за да бъде това наистина така.
4. Не я уважаваше.
Не я изслушваше, не се съобразяваше с нея, не я ценеше достатъчно. Не беше твой приоритет. Не беше най-важната за теб (така, както ти беше за нея).
5. Беше затворена книга за нея
Не я допускаше до себе си. Изолираше се. Бягаше. Не се разкри пред нея. Никога не я накара да се почувства наистина едно цяло с теб.
6. Не я подкрепяше
Не беше до нея в трудни моменти. Не беше до нея, когато имаше нужда от теб. Беше до нея, когато ти беше в труден момент. Когато ти имаше нужда от нея.
7. Никога не правеше първата крачка
Винаги тя беше тази, която протягаше ръка. Винаги тя идваше при теб. Извиняваше се, без да е виновна. Прощаваше ти, без да си й поискал прошка. Търпеше неща, които ти никога не би изтърпял.
Но вече не.
Сега е друга.
Сега мисли първо за себе си.
Сега е... себе си.
Автор: Габриела Самърс
НАЗАД