Небето и Звездите са там не, за да ги гониш, а за да си спомниш откъде идваш

Едно Дърво попитало Небето : 

– Аз ще стигна ли някога до тебе?

Тутакси Земята му отговорила, без дори да позволи на Небето да каже нещо :

– Без моя помощ никъде не можеш да отидеш! Ако съм сурова, твърда и студена как ще разцъфнеш здраво и плодородно? Как цветовете ти биха достигнали небесни висоти без Вятъра?

Дървото се натъжило и малко съжалило, че задало въпроса си, но решило да опита още веднъж и продължило :

– А ако аз не гоня Небето и Светлината как ще порасна и ще стана голям? Как ще нося моите хубави плодове?

Земята и Небето се разбрали и Небето проговорило :

– Дърво здраво дава ценен плод, благодарение на Водата и Слънцето. Не тревожи се ти за таз неволя. Небето да достигнеш, значи смърт, с дим – мъгла… да се изпариш.

Не ти достигаш мене… а аз съм в теб - тъй както корените ти в Земята влажна.

Навсякъде пътуваш през Небето и то достига теб, чрез пътя свой… Пътят на Земята.

Не се стреми да имаш нещо, което вече си достигнал. Не се стреми да гониш непостижимото в момента, а себе си бъди и пий соковете на живота… Докато го има, него също ще го има – Небето – онова, което ни превръща в хора... Онова, което винаги е било и е там, защото го има и другото. Живота.

Дървото се примирило, че получило отговор, макар нищичко да не разбирало от това, което Небето му наредило.

Решило да се радва на живота, който го заобикаля и да цени водата и вятъра, слънцето, топлината, росата по листенцата си, силния и слабия дъжд, даже бурите и градушките, които му показвали понякога и твърдостта в света, но не спирало да благодари на Живота си за преживяванията и опита си, защото осъзнало, че колкото и да се стреми да достигне Небето и Звездите, няма никакъв смисъл, защото те са там – не за да ги гониш, а за да си спомниш откъде идваш.

НАЗАД