Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
Здравейте, г-жо Ненкова,
бих искала да Ви попитам дали мислите, че е възможно човек постоянно да мисли позитивно. Имам чувството, че от известно време всички ми натякват да мисля позитивно, но аз не мога постоянно да съм усмихната и щастлива, понякога се ядосвам, разочаровам се, страхувам се. И се чувствам едва ли не виновна, че не мога да съм винаги в добро настроение. Кажете ми в мен ли е проблемът?
П.
Мила П., наистина в последните години отвсякъде ни бомбардират статии, книги, курсове за позитивното мислене. Много от хората, с които работя, подобно на Вас са объркани и споделят подобни страхове. Аз смятам, че да се опитваме изкуствено да сме позитивни, само защото така трябва, не е възможно или, ако някой го прави, това е по-скоро външно, изкуствено. Според мен е по-важно всеки от нас да се стреми да е автентичен, да усеща и разбира себе си, да различава и назовава емоциите си, да се ориентира във вътрешното си пространство и да е максимално близо да себе си в проявлението си в света. Това не винаги е лесно, но в групите за личностно развитие, с които работя, ние се учим да го правим, да сме себе си и да не се страхуваме да проявяваме истинската си същност. Важно е да сме във връзка със себе си и с процесите протичащи вътре в нас. Когато осъзнаваме, че това, което изпитваме, не е само позитивно, че понякога сме раздразнени, гневни, тъжни, ядосани, неудовлетворени, когато не отхвърляме тези емоции, а си ги признаем, „разрешим си” да ги имаме, когато не се чувстваме виновни за това , че ги изпитваме, то тогава ще си разрешим да сме истински. Тогава ще приемем, че всеки един от нас се състои от целия емоционален спектър, а не само от позитивизъм. Това приемане е добре да се случи вътре в нас, защото то ни дава приемането на нас самите такива, каквито сме, без да изпитваме вина за своите негативни емоции. Също така това ни помага да приемаме с повече разбиране и негативните емоции на другите, на хората около нас, да приемаме и разбираме живота.
Не казвам, че това е лесно, но това е пътят да бъдем цялостни и този път минава през ИСТИНАТА, защото нещата не се случват на нас, те просто се случват. Начинът, по който ние ги възприемаме, ги прави „позитивни” или „негативни”, „лоши” или „добри” и т.н. Действителността е нашата отправна точка и колкото всеки от нас е по-близо и по-наясно със себе си, толкова е по-близо до нея, толкова е по-адекватен в отговорите си на случващото се, толкова е по-успешен и справящ се в живота си.
Приемайки и осъзнавайки негативните емоции, които изпитваме, ни дава възможност да се вгледаме, да сме по-будни за себе си и живота, който водим, за случващото се в него и доколко сме съгласни с него или не. Негативните емоции са един своеобразен индикатор кои области в живота ни имат нужда от повече внимание, къде вземаме решения и се проявяваме по начин, който не е добър за нас. Добре е да се вслушваме какво ни казват нашите раздразнение, гняв, тъга, завист, ревност.
Скъпа П., вгледайте се в себе си, вслушайте се в усещанията си. Единственият начин да разберете дали нещо е правилно за Вас или не са Вашите емоции. Бъдете будна и честна със себе си, бъдете автентична в преживяванията си и не се страхувайте да изпитвате негативни емоции. Опра Уинфри казва нещо, което ще Ви даде кураж: „Вгледайте се в себе си и се приемете такъв, какъвто сте. А когато приемете себе си такъв, какъвто сте, непременно ще станете по-добър.”
Желая ви успех!
НАЗАД