Нека ти разкажа за хората, които обичат истински.
Те са кълбо от емоции. Бури от надежда, но и сърце, което е безкрайно. Хората, които обичат истински, са едновременно и слаби, и силни. Те са изключителна рядкост. Готови са на всичко за тези, на които държат. Хората, които обичат истински, не знаят как да спрат да го правят, не знаят как да спрат да се раздават. Въпреки че това е най-хубавата им страна, тя е и най-лошата, защото хората, които обичат истински, нараняват най-болезнено.
Виж, хората, които обичат силно, често попадат на грешните хора. Хора, които са временно убежище, за да не усещат празнота в себе си.
Когато става въпрос за хора, които обичат истински, избраните от тях не могат да разберат как е възможно някой да се раздава за тях, без да иска нищо в замяна. Те не ги изоставят. Продължават да получават любов, за която знаят, че никога не биха могли да дадат в замяна.
Хората, които обичат истински не могат да стоят сами. Не защото са слаби, не защото природата им е такава, не. Просто трудно приемат раздялата с някого, защото не могат да се примирят с факта, че се отдалечават от човек, на когото могат да помогнат. Никога няма да спрат да вярват в потенциала на някого, никога няма да спрат да вярват в другите.
Ето защо толкова ги боли. Образува се малка болка в гърдите им и ги побърква. Чудят се дали са били достатъчно добри, или е трябвало да направят още нещо. Мисълта за това, че са изоставени от човек, на когото могат да дадат още толкова много, ги преследва. Те никога не забравят. Хората, които обичат истински никога не забравят.
Нека ти обясня за хората, които обичат истински – те са човешки същества. Те са хора, които не очакват нищо в замяна. Изпълнени са с безгранични чувства, което не означава, че трябва само да се възползваме от тях. Не, ако не уважаваш това, ако не знаеш кога да спреш и кога да започнеш да им обръщаш внимание, по-добре не ги пипай. Не ги използвай. Не се възползвай от душата им. Не бъди егоист. Не се дръж с тях, както с останалите.
НАЗАД