Моите познати имат голям проблем: аз не съм омъжена. Освен това, повече от две години нямам постоянна връзка. Вчера на въпроса на колегите: "Какво ще правиш през почивните дни?" отговорих: "Ще се наспя и ще си изпека кифлички." Един колега беше толкова разстроен, че ми стана жал за него и се засрамих от себе си. Не знам как да помогна на хората, които толкова се притесняват за мен. Бих искала, но не мога. Работата е там, че сега наистина по-интересни са ми английските кифлички.
Почти през целия си съзнателен живот, аз поддържах някакви връзки. Понякога само във въображението ми, но по-често - в настоящето. Преди две години, разделяйки се с мъжа, когото дълго време и много обичах, реших да забавя темпото. Нали знаете как работещите по нивите оставят угарите, за да си починат преди следващото засяване? Така и аз исках нещо подобно. Да бъда поле, оставено един сезон или два без редовна оран, набраздяване и сеитба (моля мъжете и селскостопанските работници да ми простят тази аналогия), бе всичко, което исках. И не, не съм го обмисляла, просто ми хрумна изненадващо бързо.
Оказа се, че по света има много неща, занятия и хора, които са по-интересни за мен. Кифличките например – опитвам се да намеря най-подходящата английска рецептата. Или приятелите (уви, те се появяват в списъка веднага след храната). Или дългите разходки пеша и с велосипед, или книгите и филмите на английски и френски език, или литературните сбирки в парка. Научих се да намирам евтини самолетни билети, да резервирам малка къща за гости в Австрия и още – да не нервнича. Направих промени в дома си, смътно напомнящи ремонт, сортирах старите фотографии, сдобрих се с приятелката си, която ми се разсърди преди половин живот. Най-накрая дописах книгата, която някога бях започнала...
И осъзнах, че това е един много добър начин на живот. Концепцията "дишай бавно" бе в действие. Не бързам за никъде, сутрин се събуждам с радост и цял ден се чувствам щастлива. Само че никой не ми вярва. Питат ме: ”Къде е мъжът, къде са взаимоотношенията? Кога ще се установиш като всички нормални хора, вместо да се занимаваш с глупости?” Понякога сама не си вярвам. Особено, когато разкажа на някой как е минал денят ми или за книгата, която чета, за предстоящата екскурзия до Барселона. Отсреща чувам единствено: "Ааа ... ясно. А с кого ще празнуваш Денят на влюбените?" И за миг ми се струва, че нещо не ми е наред...
Значи, ако съм нормална, в навечерието на празника трябва да търча из града и спешно да си търся мъж. В противен случай ще е все едно нямам живот. Но аз стоя и се чудя... и наникъде не се затичвам. Стоя на едно място и си мисля, че хората обикновено са лесни за разбиране: "Сама" значи самотна и нещастна. Думата "Неомъжена", с това "не" отпред, е предварително заредена с негативизъм. "Без партньор"? Отричане и обезценяване ( всичките ми приятелки са по двойки, а единствено аз съм сама). "Свободна"? Да се омъжа веднага и да се превърна в робиня ли? А ако останеш "стара мома"? A ако си "разведена мъжкарана?" А "вдовица"? Така нашето семейно положение се превръща в поражение... Но поражение единствено за околните, не и за самата мен!
В същото време мъжете имат забележителен статус за всички поводи - "мъжкар"! Имате късмет, момчета! Такива са стереотипите в обществото: мъжът може да бъде сам и щастлив, а жената - не.
Стереотипите се отнасят и за празниците. Нека бъдем честни: На Свети Валентин далеч не толкова много хора прекарват празника с половинките си. По-често се срещат тъжни момичета, които чакат "единствения и неповторим". А мъжете са готови да се възползват от това. Според тях: "Най-добрите дни да си намерят момиче са 14 февруари и 8-ми март, тъй като по това време сме смятани за особено нещастни, уязвими и готови за всичко." Онези, които имат партньор, показват в социалните мрежи букетите си или кавгата, защото нещата не са минали според сценария. А на следващия ден разпитват всички: "А ти какво прави на 14 февруари?"
Ето какво още съм забелязала: наистина близките ми хора знаят, че аз съм добре. А по-малко познатите се стремят да ме диагностицират с "Имаш депресия!" Възразявам, че трябва да се чувствам зле само защото те си мисляъ така. На мен всъщност ми е много добре!
Моят любим психолог ми казва така: "Влиянието на стереотипите е много силно.Трудно е да живееш и да не обръщаш внимание на това, което очаква от теб семейството или пък обществото. Трудно е да не се поддаваш на натиска и да не обявяваш война на онези, които вярват, че нещо в живота ти не е наред. И най-трудно е за жените, които в сърцето (или дори открито) биха искали за себе си нещо съвсем различно, но се чувстват непълноценни без партньор.
Така че, мило момиче, което чете тези мои излияния, в това да си сама няма нищо лошо! Но разбери, няма нищо общо със самотата. Ще попиташ каква е разликата - самотата е тясно свързана с усещането за липса на някого, с чувството за малоценност, което да се компенсира с нещо друго. А да си сама, всъщност ти дава възможност, време и място да се срещаш със себе си. И опознавайки себе си да се подготвиш за срещата с другите. За срещата с него някой ден!
Антонина Козлова
НАЗАД