4-годишната Джесика е диагностицирана с невробластом миналия септември и колкото и храбро да се бори – ракът ѝ навлиза в терминален стадий и тя вече няма как да се излекува. Семейството ѝ иска да събере 20 000 паунда, за да направи последните ѝ дни наистина специални. Целта е достигната само за няколко часа. Хиляди непознати се включват в онлайн кампанията за събиране на средства и засега са дарили 75 000 паунда.
Кампанията става много популярна, след като бащата на момиченцето, Анди Уилън, публикува черно-бялата фотография на страдащото момиченце. Целта му е да покаже „лицето на рака”. Снимката е придружена от текст, който би просълзил всеки:
„Като фотограф, за мен е важно да улавям истината и реалността. Много е лесно да уловиш радостта и да пренебрегнеш страданието.
Това е най-мъчителната фотография, която съм правил. Всъщност, това е моята 4-годишна дъщеря. Преди няколко дни ни казаха, че ѝ остават само няколко седмици живот след битка с рака, която продължи над 12 месеца. Тази фотография е направена в момент, в които ние, като родители, не можехме да ѝ предложим никаква утеха. Момент, в който тя ни отблъсна, за да преживее мъката си в самота. За съжаление, в нашето семейство често сме имали такива моменти. Това е позната гледка, която виждаме ден и нощ. Това е истинското лице на рака – кръвоносните съдове на малкото ми момиченце са изпъкнали под бледата ѝ кожа, една самотна сълза се стича по бузата ѝ, тялото ѝ е обтегнато от болка, а лицето ѝ е изкривено от страдание.
Бих могъл да използвам стотици думи, за да опиша тази снимка, но всички думи бледнеят пред това, което виждаме всеки ден. С тази снимка не целя да обидя никого, не искам и да ви разстройвам, искам да ви образовам и разтърся. Може би хората, които не са на нашето място, ще осъзнаят колко мрачен е светът на детския рак; може би някои от тези хора могат да направят нещо, за да може един ден никое дете да не страда от рак, за да може един ден никой родител да не наблюдава как собствената му плът и кръв умира пред очите му.
Единствено искам да се извиня на тези, които познават Джесика, знам, че е трудно да гледате тази снимка, още по-трудно е да я приемете.
Няма да се извиня на хората, които не познават Джесика, защото това причинява рака на едно дете в последните му дни живот! Преди нейното заболяване и аз не осъзнавах напълно жестокостта на детския рак. Мислех си – никога няма да ми се случи! Сега вече имам респект към детския рак, защото съм видял много деца със същата участ и много разбити семейства.
Искам просто да се замислите. Трябва да се правят проучвания, да се намери лечение, този кошмар продължава твърде дълго!
Моля ви, като съкрушен баща, вече е твърде късно за моята дъщеря, но трябва да се намери лек за детския рак. Никое семейство не заслужава да мине през този ад.”
Посланието на Анди трогна стотици хиляди души по света, дори известни личности, като певеца Хари Стайлс, искат да помогнат на малкото момиченце.
Джесика е диагностицирана с невробластом на 23 септември 2015 г. Момиченцето усещало болка в раменете и ръцете. Лекарите решили, че има инфекция на костите и я приемат в болница. Никой не подозира, че може да е рак, докато, точно преди изписването, Джесика не я заболява корема. Лекарят ѝ решава да провери корема ѝ, за да се увери, че не е нищо сериозно.
По време на прегледа лекарят напипва образование. „Беше съкрушаващо”, разказва Анди. „Джесика беше готова да се прибере. Дори ѝ бяхме облекли палтото. Но ни казаха, че трябва да останем в болницата за повече изследвания.”
На следващия ден на момиченцето е направен ядрено-магнитен резонанс и лекарите откриват тумор до черния ѝ дроб.
„Попитах лекаря колко ѝ остава, той ми каза, че не може да каже точно, но вероятно две години”, разказва Анди.
Джесика започва химиотерапия и приема серия от лекарства. За съжаление, те не дават резултат – след три месеца туморът не е намалял. Лекарите се опитали да им вдъхнат надежда, за да не се отказват. Джесика е приета за постоянно в болницата, намира приятели сред другите деца и отделението дори започва да ѝ липсва в редките моменти, в които спи у дома.
Месеците минавали, Джесика станала по-силна, дори косата ѝ отново пораснала. Момиченцето започва да прекарва повече време у дома. „Всеки момент беше толкова скъпоценен. Фотоапаратът постоянно беше около врата ми, исках да уловя всяка усмивка, всеки смях, всяка прегръдка между нея и малкото ѝ братче Джеймс. Не исках да пропусна абсолютно нищо”, казва Анди.
„Една сутрин Джесика гледаше телевизия и започна някакво лекарско предаване. Докато гледаше пациентите, Джесика се обърна към нас и каза „Не искам да умирам”, беше съсипващо да го чуя.”
Въпреки че момиченцето изглеждало добре, туморът не се свивал. Този октомври семейството научава и страшната новина, че ракът се е разпространил и в други части от тялото. Вариантите за лечение свършили, а в най-добрия вариант Джесика щяла да живее още няколко месеца.
Родителите ѝ решават да прекратят всякакво лечение и да ѝ позволят да води нормален живот поне през последните ѝ седмици.
НАЗАД