Нещо хубаво ти предстои. Не спирай да вървиш. Съдбата ти проправя път, ти просто я следвай. Малко са хората, които учат уроците си и взимат решения с темпото, с което ти го правиш. Не спирай. Продължавай да учиш бързо, но да живееш бавно.”

Има срещи, които се случват в точния момент, в подходящото време. Има хора, които влизат в живота ти, за да те научат на нещо. Други идват, за да ти покажат нещо. Трети, за да ти припомнят нещо. Някой човек те променя. Понякога ти променяш някой човек. Нито срещите са случайни, нито думите, нито емоциите, нито преживяното. Ти си тук, защото трябва да бъдеш тук.

Изпитваш това, защото то ти е присъдено. Няма нищо по-хубаво, от това да видиш себе си през очите на някой друг. Да разкажеш своята история на някой друг. Не за да чуеш оценката му, а просто за да я чуеш от собствената си уста и да оцениш нейната стойност. Защото доста често се прехласваме по чужди животи и намираме безкраен смисъл в тях, а своите собствени определяме като тежки.

Напротив. Всеки има красива история. Не спирайте да я изписвате всеки ден, всяка секунда, за да има какво да разказвате. Все някой ще ви чуе, ще ви слуша, ще намери собствения си смисъл, скрит във вашите думи.

Автор: silviámica