Неуспешен брак: 9 причини защо избираме неподходящия човек

По ирония на съдбата или пък не, омъжването за неподходящ мъж е най-лесната грешка, която една влюбена жена може да направи, но и най-пагубната за нея самата. Понякога, въпреки пълната несъвместимост, се оставяме да ни заведат до олтара, но е важно да приемем, че просто не можем да бъдем заедно с някого, с който сме напълно противоположни.

Разбира се, няма двама човека, които да си пасват идеално. Дори една връзка да изглежда перфектна отстрани, никой не може да знае напълно какво се случва между двама души далеч от очите на околните.

Често можем да наблюдаваме как между съпрузите или партньорите цари такова непреодолимо напрежение, че човек може само да се чуди как изобщо успяват да останат заедно. Обикновено това се усеща веднага. Когато си на едно място с тях, във въздуха витае усещане за враждебност и дори абсолютно безразличие. Най-лошото е, че нито компромисът, нито психологът могат да им помогнат. За тях има само един изход - да признаят, че вече не се обичат и да се разделят.

Тук възниква въпросът: наистина ли е толкова трудно да се предвиди, че хората не са подходящи един за друг, още в зората на връзката, когато раздялата е по-лесна и безболезнена? А отговорът е, че това е напълно възможно.

Спомнете си за принц Чарлз и Даяна Спенсър. Фактът, че между тях съществуваше непреодолима духовна пропаст, беше очевиден още в първите месеци на връзката им. И все пак бракът се състоя. Вероятно и те попадат в статистиката на двойките допуснали някои от тези девет грешки.

Не познаваме самите себе си

Опишете какъв би бил идеалният ви партньор – умен, красив, грижовен. Е, точно това твърдят повечето жени, които са в търсенето на половинката си. Спомнете си как Меган Маркъл описва срещата си на сляпо с принц Хари: „Единственото нещо, което попитах приятелката си, когато разбрах с кого иска да ме запознае, беше: „Той изобщо сладък ли е?“ Защото ако не беше така, нищо друго нямаше да има смисъл.“

Смисълът тук не е, че нагласата да се търсят качества като красота, грижовност и интелигентност е лоша. Просто тази идея е твърде неясна,тъй като не сте установили за със себе си какво точно означават „сладък“ или „умен“. Водени от мисли, може еднакво добре да откриете както ерудиран човек, с когото е приятно да се разговаря, така и умник като принц Чарлз, който дори в най-баналните ситуации ще цитира любимите си философи, което може да бъде доста досадно.

Основният проблем тук е, че може да намерите подходящ партньор само ако вие самите знаете точно от кого се нуждаете и какви конкретни качества трябва да притежава този човек. Също така не трябва да забравяме, че ние самите сме несъвършени. В психиката на всеки от нас има някакви травми, които трябва да отработим и излекуваме. А най-важното тук е, че те се проявяват най-силно, когато сме във връзка.

Когато живеем сами, ни се струва, че сме идеални и адекватни, но когато започнем да живеем с някого, осъзнаваме, че това далеч не е така. Например, когато една жена е сама, тогава най-вероятно ще иска интимни отношения с мъж. Само когато реално бъде с него обаче, би разбрала, че може би не е толкова сексуално освободена или готова за връзка, колкото си е мислила преди.

Когато бракът на лейди Даяна и Чарлз се разпадна, нейната баба лично се извини на Елизабет, че не я е предупредила за „лошия нрав“ на внучка си. Можеше ли този съюз да се развие по различен начин, ако проблемите на лейди Спенсър бяха излезли на повърхността от самото начало?

Важно е да се разбере, че всеки има свои вътрешни проблеми и несъвършенства и това е съвсем нормално. Нещо повече, те трябва да са основният ви индикатор при намирането на партньор и обратното. Разберете за „странностите“ на другия веднага и решете заедно дали сте готови да ги понасяте, или не.

Не познаваме другите

Проблемът с лошото самопознание се изостря още повече, когато другите хора също знаят много малко за себе си. Следователно те не бързат да разкажат всички тънкости на своя характер още на първата среща.

Естествено, ние полагаме всички усилия да се опознаем по-добре. Прекарваме време заедно, срещаме се със семействата и приятелите си, разглеждаме снимки, изучаваме интериора на апартамента му с надеждата да научим за скритите му черти и пристрастия. Но в края на деня това си остава само една минимална част от всичко, което представлява един човек.

Спомнете си съдбата на Грейс Кели, която, преследвайки своя принц, не проучи задълбочено характера му. За нея беше достатъчно, че Рение е принц, че има тигърчета в градината и че самият той е много приятен в общуването, а всичко останало могат да научат един за друг в брака. Актрисата изобщо не се интересуваше от това, че той, за разлика от нея, е необщителен, домошар и изобщо не понася партита. По-късно принцесата на Монако плати скъпо за това си безразличие.

Твърди се, че в бъдеще човечеството ще подхожда много по-сериозно към планирането на брачен съюз. Потенциалните съпрузи ще трябва да попълват сложни психологически въпросници и да преминават през различни видове тестове и дори физически такива. Звучи страховито и неромантично, но не и невъзможно за приемане, като се има предвид, че вече има брачни агенции, а в сайтовете за запознанства задължително се попълват лични профили.

Както при всичко, което се отнася до бъдещето, няма да преценяваме колко добра или лоша е тази хипотеза. Съгласни сме обаче за едно: преди да се отправим към олтара, не би било излишно да разберем как мисли човекът, какво го дразни, какво го успокоява, какво го вълнува, какво мисли за децата, парите, верността и други важни въпроси.

Не сме свикнали да бъдем щастливи

Общоприето е, че в любовта всеки човек търси своето щастие, но това се оказва не е така. Практиката и многобройните изследвания по темата единодушно показват, че в любовта ние търсим онова, което е близо до нас от гледна точка на нашата личност. И макар да звучи банално - всичко идва от детството.

Още в ранна възраст научаваме от родителите си какво е любов. Да, родителите ни са ни обичали, но в същото време е имало наказания, възпитание и дистанциране. Ако си спомним например детството на актрисата Анджелина Джоли, то в нейния случай е имало една конкретна последователност: любовта винаги върви ръка за ръка с предателството.

По правило ние търсим партньори въз основа на подсъзнателни сигнали, които зависят от характеристиките на нашата психика. Твърде „идеалният“ кандидат предизвиква у нас недоумение и усещане за нещо гнило. Затова ние го отхвърляме в полза на някого, който ни се струва по-близо до нас подсъзнателно.

Страхуваме се да бъдем сами

Понякога в главата ни се появява нагласата „по-добре с някого от колкото сами.“ За съжаление, живеем в общество, в което на определена възраст самотата се превръща в нещо срамно. Необвързаните не се канят на семейни вечери, за да се избегне срамът. За тях е по-трудно да поканят на обяд вече женените си приятели или омъжените си приятелки. В резултат на това те започват да се чувстват неловко, ако отидат сами на ресторант или си купят само един билет за кино. Да, и сексът, противно на съвременните нрави, не е толкова лесен за получаване, когато нямаш партньор, тъй като случайните връзки не доставят необходимото удоволствие.

Така на самотните хора им се налага спешно да си търсят спътник, смятайки брака за пропуск към социалния живот, а не за път към духовна хармония и човешко щастие.

Бунтуваме се срещу нравите на миналото и губим себе си
Именно днес фиктивните бракове ни се струват нещо долно и греховно, но още преди около двеста години се е смятало за абсолютно нормално да избереш съпрузи за децата си, за да увеличиш семейното благополучие. Такива бракове са били жестока реалност, която е разрушила много от съдбите на нашите предци. Сега, когато сме свободни сами да избираме тези, с които да сключим брак, обаче, започваме да изпадаме в другата крайност и от бракове по сметка преминаваме към безразсъдни бракове.

Погледнете която и да е мелодрама на нашето време: да избереш партньор с главата си е срамно, подло и неправилно. Много по-благородно е да се ожениш за този, който иска сърцето ти. Хвалим принц Уилям и принц Хари за това, че са избрали съпругите си по любов, и обвиняваме принц Чарлз, че се е оженил за лейди Даяна по сметка.

Романтиката трябва да е над всичко и ние не бързаме да се откажем от тази идея, въпреки че тя вече започва да остарява. В края на краищата, принц Андрю и Сара Фъргюсън също се били оженили по любов, а това, което последва, беше изневяра, много скандали и бърз развод.

Опитваме се да запазим щастието

Прекарваме чудесно време с партньора си, наслаждаваме се на всяка минута с него и погрешно вярваме, че бракът може да увековечи това чувство. Сякаш бракът е средството, което ще запази любовта и нашето щастие завинаги.
Това, разбира се, не е вярно. Бракът никога не е имал и няма да има силата да превърне едно мимолетно усещане в нещо постоянно. Това е невъзможно.

В края на краищата целият прилив на романтични емоции, който сте изпитали покрай партньора си в зората на връзката ви, е бил свързан с определен антураж хормони и с трепета за „новото“ във всичко, което ви се случва.
Бракът не може да ви донесе много нови моменти, а дори напротив – много двойки, след като сключат брак, казват, че нищо не се е променило и не усещат нито себе си, нито партньора си по различен начин.

Бракът няма да ви помогне да запазите отминалите щастливите моменти. Той не е средство за тях. Важното е да изпитвате уважение и любов към своя партньор и да усещате съвместимостта помежду ви – те са гаранцията за още щастливи моменти заедно.

Мислим, че сме специални

Когато наблюдаваме как наши приятели се женят и след това разделят, си създаваме представа за брака като нещо свързано с много проблеми и изпитания. Въпреки плашещата статистика, автоматично си мислим, че сме нещо повече и че на нас „нищо подобно няма да ни се случи.“ И все пак това е грешка, защото да се ожените, разчитайки на късмета, е неразумно и най-вероятно няма да ви донесе нищо добро. Всички съмнения трябва да бъдат внимателно анализирани.

Уморени сме да търсим „единствения“

Не на всеки е дадено да намери любовта си от първия път. Най-често, преди да срещнем мъжа на мечтите си, преминаваме през цял скок от любовни приключения: или се влюбваме твърде бързо, после създаваме неуспешни връзки, после преминаваме през период на пълна самота, после се свързваме с гадняри, после напразно ходим по партита и барове в търсене на „единствения“. Не е изненадващо, че тази поредица рано или късно ни уморява дотолкова, че просто искаме да се оженим „поне за някого“, за да се успокоим и да прекъснем омагьосания кръг.

Може би отчасти точно тези чувства са ръководили сестрата на кралица Елизабет – Маргарет, когато е научила, че единственият човек, когото някога е обичала, се е оженил за друга. Страданието я изтощило и от отчаяние се омъжила за дългогодишния си почитател, фотографа Тони-Армстронг Джоунс. Всички знаем много добре края на тази история: бракът продължил 18 години, но така и не донесъл щастие на никого.

Погрешно е да се смята, че щом сложим сватбени халки, автоматично се озоваваме в сигурно убежище. В брака има всичко: предателства, скандали, страдания и горчиви разочарования.

Независимо дали ни харесва, или не, при сключването на брак трябва да се ръководим единствено от това дали партньорът е подходящ за нас на психологическо ниво. Ако това не е така, колкото и прекрасна да ни се струва любовта ни, тя няма да издържи на наплива от утежняващи обстоятелства, който влече след себе си и документите за развод.

Затова преди да встъпите в така мечтания съюз със своя принц, опитайте да погледнете на ситуацията малко по-рационално, защото накрая може да не страдате само вие, а и вашите деца.