В началото всичко беше вълнуващо, защото двамата бяхме най-красивите версии на себе си един за друг. Почти ме накара да си изгубя ума.
С течение на времето обаче, сякаш се изморихме и отегчихме да се движим в еднаква посока и да поддържаме една и съща крачка. Тръпката между нас изчезна и всичко онова, което някога изглеждаше магическо, стана обикновено. Може би се срещнахме в неправилно време, когато искахме различни неща от живота.
Това се случи с нас. Видях в теб това, което търсех, дори и да не го притежаваше. Ти видя в мен всичко онова, което винаги си искал, въпреки, че не го имах напълно.
Впуснахме се един в друг прекалено бързо, без дори да се замислим. Влюбихме се за много кратко време, след което се разделихме само след няколко месеца.
Опитахме да се разделим, но се хванахме за последния низ от надежда, която ни задържа заедно. Все още не мога да разбера дали това беше заради връзката между нас или просто от егоизъм. Бихме се разделили за месеци или дори години – но когато се нуждаем от някого, винаги можем да се обърнем към друг. Помня повече подробности за теб за няколко месеца, отколкото за други, които познавам от години.
Ти си като лекарство, което ми дава краткосрочен комфорт. И двамата не харесвахме това, че се връщаме един към друг и се кълняхме, че всеки път е последен, но неизбежно се връщахме за още.
Бяхме точния пример за хора, които не трябва да останат приятели след като връзката им приключи, но също така сме и такива, за които се разказват истории.
Може би се срещнахме, когато и двамата най-много се нуждаем от спътник в този самотен град, изпълнен с милиони хора, където никой няма време да слуша никого.
Но се нараняваме повече, отколкото нормалните хора биха. Кълняхме се, че всеки път, в който се виждаме, е последен, но никога не спазихме обещанието си. Но лекотата, която чувствах, докато бяхме заедно си заслужаваше целия хаос, който създавахме толкова често.
Може би желанието ми да бъда разбрана беше твърде голямо изискване, но ти сякаш имаше перфектната душа за това. Исках само да ме накараш да се чувствам добре, без да осъзнавам, че ти също имаш своите проблеми.
Желая ти всичко хубаво. Една част от мен винаги ще търси някакъв знак от теб, а другата ще разбере, ако никога не го направиш. Понякога ми се иска да прекъснем всякакви отношения, защото това би било умното решение.
Казахме си един на друг да стоим настрана, че сме приключили, но въпреки това продължаваме да се озоваваме в живота на другия отново и отново, защото не можем да се разделим напълно.
Вероятно имахме очаквания да преминем заедно през най-тежките моменти в този самотен град. Знаейки, че ти си там ми помагаше, спаси ме от това да се удавя в него. Това е нашата история.
Мога да ти простя всичко и ми се иска да мисля, че и ти също. С теб винаги знам, че мога да започна отначало, докато не ми докажеш, че греша. От нашия мимолетен романс научих, че мога да чувствам истински, както и това колко лоша мога да бъда. Ти ме научи, че не винаги трябва да се държим по перфектен начин, за да бъде истинско.
Обикновено сме най-жестоки с онези, които смятаме, че ни държат най-близо до сърцето си, защото мислим, че никога няма да ни пуснат. Не мога да си представя деня, в който решиш да ме пуснеш. На сърцето ми щеше да му липсваш, а умът ми щеше да разбере, че постъпваш правилно.
Временната природа на нашата връзка е това, което я направи красива.
НАЗАД