Един човек бил нечувано богат. Имал много приятели, много познати, винаги черпел всички наред. Случило се обаче така че загубил парите си. Фирмите му фалирали, изведнъж приятелите и познатите изчезнали. Жена му го напуснала. Децата спрели да му говорят...
Целият му живот се сринал. Опитал да си намери работа, но никъде не го наемали. Накрая, воден от отчаянието си решил да сложи край на живота си. С последните си пари тръгнал към близкия магазин да купи въже, за да се обеси. В магазина продавачът го попитал:
-За какво ти е това въже?
-Много мъка срещнах, много тежък живот ме налегна, загубих парите си, бизнесът ми фалира, решил съм да се беся. Вече няма за какво да живея.
Продавачът се подсмихнал, дал му въжето, а с него и една бележка и му казал:
- Искам да прочетеш посланието на бележката, когато се прибереш вкъщи да се бесиш.
Тръгнал си човекът, прибрал се, затегнал примката, опънал въжето, качил се на стола и точно да се пусне се сетил за бележката. Извадил я от джоба си и прочел: "Няма все да е така"... Помислил малко човекът и малка надежда се зародила у него. Махнал въжето от врата си.
Минало време, малко по малко човекът започнал пак да се замогва, възстановил бизнеса и парите си. Решил да даде угощение в чест на това, че отново живее добре. Поканил целия град, дошъл и магазинерът. Стоял кротко на една маса и наблюдавал. Отишъл при него домакинът и му казал:
- Благодаря ти добри човече. Ти ми спаси живота с онази твоя бележка. Сега отново съм богат, имам приятели и живота ми има смисъл. Кажи какво да направя за да ти се отблагодаря?
Магазинерът го погледнал, поклатил глава и казал:
- Нищо не искам за отплата, освен едно... запомни добре... Няма все да е така!
НАЗАД