Няма да те убеждавам да ме обичаш

Нашата любов започна внезапно и беше като буря, която дойде изведнъж. Имаше искра. Бях луда по теб, а ти беше в мислите ми. Нагласях се по твоята програма, за да прекарваме повече време с теб. Исках вниманието ти. Съмнявах се в себе си, когато не ме целуваше за довиждане. Нямаш идея колко промених мнението ми за себе си. Всичко, което направи или не направи, ме караше да се съмнявам в себе си.

Бях толкова заслепена. Не можех да мисля трезво и се страхувах да не те изгубя. Превърнах се в жена, която не можех да позная. Станах обсебваща и контролираща. Не е твоя вината. Виня само себе си.

Не бива, а и няма да те убеждавам, че трябва да ме обичаш още.

За мен любовта ни беше нещо, което мога да контролирам. Тя беше нещо като експеримент за мен, а най-лошата част беше, че се чувствах добре, когато те карах да ме обичаш. Не беше достатъчно, а причината бях аз, защото не обичах достатъчно себе си.

Проблемът беше в мен, а не в теб. Аз те отблъснах, когато започнах да те принуждавам и обсебвам. Любовта не трябва да е такава.

Трябваше да я оставя и да се наслаждавам на случващото се, на нас двамата.
Няма да те убеждавам да ме обичаш повече.

Любовта не трябва да е по принуда. Тя трябва да придава смисъл на всичко, да идва отвътре. Тя трябва да ни дава сигурност.

Грешно е да разчитам на теб, за да ме накараш да се почувствам по-добре. Това е моя отговорност, а ти трябваше просто да ме обичаш. Проблемът беше в това, че не го знаех, защото бях прекалено заета с друго - да те убедя, че си заслужава да ме обичаш.

Ето затова аз няма да те карам да ме обичаш. Просто ще те оставя да го направиш. Това е твой избор, който идва от сърцето.