Иска ми се да го направя. Да продължа да си пиша смс-и с теб. Да продължим да излизаме. Да продължим да си говорим, сякаш нищо не е било. Сякаш нищо не се е случило. Сякаш не си разбил сърцето ми.
Последното, което искам, е да изглеждам като момичето, което носи твърде много горчилка в себе си, за да я преглътне. Като момичето, което продължава да мисли за миналото и не може да погледне настоящето.
Аз не съм това момиче. Наистина не съм. Но просто е невъзможно да останем приятели.
Не бих могла да с пиша смс-и с теб, без да се питам кое е момичето, което в този момент седи някъде близо до теб. Не бих могла да разглеждам и харесвам снимките ти онлайн, без да се опитвам да разбера с кого си на тях. Не бих могла да изляза на вечеря с теб и да се правя, че не усещам начина, по който телата ни реагират едно на друго. Не бих могла да общувам с теб, без да се питам какво ли щеше да е, ако нещата се бяха развили другояче.
Не можем да бъдем приятели, защото ти си нещо повече от приятел за мен. Ти си този, когото целувах. Този, с когото споделях леглото си. Този, с когото рисувах бъдещето си. Тогава бяхме приятели... Преди всичко приятели и после любовни партньори. Но ти избра да промениш това. Ти избра да си тръгнеш. Ти избра да прекъснеш връзката си с мен. А когато избереш да сложиш край на връзката, ти слагаш край и на приятелството. Двете неща вървяха заедно, без значение дали го осъзнаваше, или не.
Затова те изтривам. От контактите в телефона си. От албума със снимки. От всичките си социални профили. Изтривам те от света си и няма да се чувствам виновна за това.
Не искам да си мислиш, че го правя, защото си ме наранил. Макар че наистина ме нарани. Нарани ме, а вярвах, че никога не би го направил. Нарани ме, като разби сърцето ми. А човек не може да приятел с този, който е разбил сърцето му. Просто защото приятелите не си причиняват такива неща.
Но знаеш ли, аз съм окей с това. Окей съм да не бъдем приятели. Окей съм да не бъда момичето, на което се обаждаш, когато ти е скучно. Окей съм да не бъда тази, която искаш да те гледа с обожание в очите, за да ти връща самочувствието, когато го изгубиш. Окей съм да не идваш при мен, когато няма къде другаде да бъдеш и какво друго да правиш. Окей съм да продължа напред без теб. Окей съм да те забравя.
Да, може би горчилката в мен е голяма. Може би още не съм достатъчно зряла, за да преглътна това, което ми причини...
А може би е точно обратното. Може би най-накрая разбрах как трябва да се грижа за себе си. Може би най-накрая осъзнах, че е време да обърна гръб на глупостите ти. Може би най-накрая съзрях и вече съм себе си.
Автор: Холи Рьордан
НАЗАД