Ти не искаше да си с мен. Имаше шанс. Можеше да имаш сърцето, вниманието и компанията ми, но ти се пропусна всяка една възможност.
Ти ме манипулираше, играеше си с чувствата ми. След това спря да ми говориш. Флиртуваше с други пред мен. Караше ме да се съмнявам в себе си, във външния си вид, в стойността си.
По-голямата част от времето ни заедно прекарахме в леглото, но останалата част бе ужасна. Взирах се в телефона, чакайки съобщение от теб, чудейки се дали си ме забравил. Стоях пред огледалото и се критикувах.
Колкото и усилия да полагах, ти не ми даде шанс. Остави въпросите ми без отговори. Нарани ме.
Исках те, защото бе мистериозен, защото не беше лесно. Исках нещо истинско с теб, да си Единствен.
Исках да те опозная повече, защото това, което бях видяла от теб, не ми стигаше. Ти така и не ме допусна до себе си. Подсигури се, че няма да стигна по-нататък.
Това, че бе затворен, не ме спря. Флиртувах с теб. Опитвах се да прекарам повече време с теб. Споделях ти тайните си, но не искаше да имаш нищо с мен. Ти ме отхвърли без да се замислиш.
Не трябва да ми липсваш, защото знам, че ти дори не се сещаш за мен. Сигурно си забравил за мен вече. Не мислиш за мен. Аз не съм част от живота ти и това е прекрасно.
Ние нямахме връзка. Отношенията ни не бяха специални. Та ние не бяхме приятели дори. Аз не означавах нищо за теб, но защо ти все още имаш някакво значение за мен?
НАЗАД