Никола Йонков Вапцаров е разстрелян на 23 юли 1942 г. след като получава смъртна присъда за организиране на подривна дейност срещу немските войски, в качеството си на технически помощник на Цвятко Радойнов, ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП. Тогава Вапцаров е на 33 години. По повод 107-мата годишнина от рождението на този велик българин, ви представяме 10 цитата от творчеството му, актуални и днес:
1. из „Родина“
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми трябва свобода и хлеб.
2. „Прощално“
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
3. из „Борбата е безмилостно жестока“
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност!
4. из „Двубой“
Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
И аз
горя,
и ти гориш,
и двамата
се къпем в пот.
Но ти изчерпваш свойте сили,
слабееш ти,
отпадаш ти.
Затуй така жестоко жилиш,
в предсмъртен ужас
може би…
5. из „Земя“
Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.
6. из „Завод“
Народът – прост,
живота – тежък, скучен.
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.
7. из „Огняроинтелигентска“
Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам.
8. из „Вяра“
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.
…
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по мъдър?
…
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
9. из „История“
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
10. из „Писмо“
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя празните химери…
НАЗАД