Много неща правят хората нещастни. Различни неща. Едни са тъжни, задето са самотни, други защото нямат достатъчно свободно време или пари, работата им е кофти, чувстват, че животът им не се подрежда така, както са го планували или както са си мечтали, преди да пораснат достатъчно, че да им се объркат плановете. Сигурна съм, че няма две еднакви истории.
Има обаче един универсален начин да станем нещастни, без значение кои сме. Сравнението с другите.
Тази гад е най-лошото нещо, което може да се прокрадне в мозъка ни и до такава степен да обсеби мислите ни, че да прецака всеки шанс да получим удовлетворение от това, което ни се случва. Без значение какво е.
Излишно е да се казва, че емоциите винаги са най-силни в любовта. Животът ми стана невъобразимо по-хубав, когато се научих да не се обвинявам, че не съм като някоя друга. Или започнах да се уча, защото процесът е дълъг. Веднъж отучиш ли се да се подаваш на този разрушителен модел на мислене, който се превръща в навик, според мен връщане назад няма.
Сигурна съм, че и мъжете го правят, защото не веднъж прекрасни мъже са ми споделяли как не били достатъчно добри. За някоя, за нещо.
Жените обаче сме по-податливи. На 18 и аз бях такава. При всеки любовен неуспех търсех вината в себе си. Искам да кажа само в себе си. А това никога не е така.
Сега вече знам, че ако някой не иска да бъде с теб, то е просто защото не иска. Вероятно има хиляди причини за това. Не си допадате, не го привличаш достатъчно, не си неговия тип жена или иска някоя друга. И тук няма две еднакви истории. Винаги има поне двама-трима други, които искат. Но докато си се втренчил в затворената врата, наистина не виждаш другите.
Ок, стискате си ръцете и продължаваш напред. А не започваш да правиш купища списъци с неща в теб, които не са както трябва и са прогонили мъжа на мечтите ти. (да не говорим, че мъже на мечтите ти ще има още много). За съжаление виждам около себе си много момичета, които постъпват по този начин.
В обратния вариант принципът е същият. Ако някой те обича, такава каквато си, го приемаш с доверие и вяра, че си достатъчно добра за него, щом е избрал да бъде с теб.
И не откачаш защото някоя има по-хубава коса от теб, очите й са зелени, пък твоите не са, има по-хубави гърди или е по-висока, по-слаба или по-умна от теб. Нито, че има по-хубаво образование, къща или свири на пиано, а ти така и не можа да се научиш, понеже ти се виждаше пълна скука и искаше да играеш на федербал с приятелчета си.
Винаги ще има някоя „по”, но това не бива да те превръща в параноична ревнива и неуверена жена.
На теория тези неща звучат по-лесно, дори малко абстрактни и извадени от някоя безполезна книга за езотерика в стил „помогни си сам”. Дори и така да е обаче си е вярно. Ние сами си помагаме или се вкарваме в трапа на сравнението, от който никога няма да сме достатъчно високи да излезем.
Не е лесно да стигнеш до всичките тези изводи дотолкова, че да ти се набият в главата. Или пък е. Просто трябва да се влюбиш много в някого. До крайност.
Тогава си даваш сметка, че пред всеки друг избираш него. Че вероятно не е най-красивият на света, но в твоите очи наистина е, нищо че доскоро си мислеше, че това е само изтъркано клише от елементарните романтични филми.
Че не те интересува, че някой ще бъде по-умен, по-богат, по-успешен или по-забавен от него. Защото за теб никой няма да е. Никой няма да те накара да се чувстваш по същия начин.
Когато обичаш, не сравняваш, защото знаеш, че има един, който винаги печели пред всички останали.
Наясно си, че някой може да ти предложил повече. Време, внимание, спокойствие, пари, теми за разговор или каквото там се сетиш. Обаче не го искаш. Защото друг не можеш, а и не искаш да обичаш повече.
Така работи любовта. Никой никога не е по-добър от теб, за този, за когото ти си най-добрата.
И рано или късно в живота ти идва някой, заради когото везните на сърцето ти винаги ще се накланят в негова полза. Тогава спираш да сравняваш, защото всяко друго превъзходство спира да има значение.
НАЗАД