На 6 декември честваме Св. Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, моряците, рибарите, пътешествениците, търговците, банкерите, семейството и рода.

Първообразът е историческата личност Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция). Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Умира през 142 г. в гр. Мира, Ликия, в югозападна Мала Азия. През 1087 г. мощите на св. Никола̀ са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега, съхранявани в специално построена и посветена на светеца базилика.

В православната вяра на българите светецът Николай, чието име означава "побеждаващ", се почита и като патрон на рибарите. Според народно-християнския мит за подялбата на света, нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони. На този ден се украсяват коледните елхи, а на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е пълнен шаран). В католическите страни на този ден вечерта на децата се правят малки подаръци, които се скриват в обувки или чорапи, за да ги намерят на сутринта. Този обичай води началото си от славата на светеца като дарител на бедните.

Според народните поверия именно Свети Никола е предшественик и на първия сняг, падащ от дългата му бяла брада, гласи поверието.

Едно от задължителните неща за трапезата на Никулден е присъствието на шарана. Разбира се, може да бъде и друг вид риба, но тя задължително трябва да има люспи. Преданията казват, че Свети Никола спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката именно с шаран - това е причината традиционно именно тази риба да присъства на празника. Друго поверие пък гласи, че всички именици трябва да сложат в портфейлите си люспа от празничната риба, която ще им донесе късмет и пари. Костите пък не се изхвърлят, а се закопават в земята или се пускат в течащи води, за да се умножи семейството и да има благополучие. Някога на никулденската трапеза задължителни били и още две ястия: рибник (шаран, изпечен в тесто) и обреден хляб (в различните населени места се нарича никулски хляб, колак, боговица, светец), които се осветявали.

Тъй като Никулден е по време на Коледните пости (които свършват на 25 декември), на трапезата освен рибата могат да присъстват и други постни ястия - постни сърми и пипер с ориз, боб, варена царевица, жито и други.

По традиция на празника се събира цялото семейство, а трапезата не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава” - казва народната поговорка.

В България празникът се отбелязва и като празник на красивия ни черноморски град Бургас, чиито жители са избрали светеца за свой небесен покровител. На същия ден своя имен ден празнуват и хората, чиито имена са производни или близки до името Николай - Никол, Никола, Нина, Нейчо, Николина, Николета, Кольо, Ния, Ница и др. На 6 декември повод да почерпят имат всички, които носят името Никола, Николина, Нина и Ненка, както и всички рибари, банкери и търговци.

Екипът на Dama.bg честити празника на всички именици и празнуващи, като им пожелава здраве, щастие и благоденствие през цялата година! 


Виж още:

Традиции и рецепти за Никулден