Ако не можеш да ме обичаш всеотдайно, истински, с цялото си сърце, моля те, не го прави изобщо. Наистина нямам нужда от някого, който да ме обича само когато му е удобно, без да влага истински, дълбоки чувства, без да полага капка усилие. Това само ще създаде в мен лъжливото усещане, че мога да разчитам на теб, че заедно ще изградим стабилни взаимоотношения. Така че, спести ми болката, ако нямаш място за мен и любовта ми в сърцето си. Ще направиш услуга на самия себе си, разбирайки, че не можеш да обичаш никого, докато не се научиш да обичаш себе си.
Накара ме да повярвам, че любовта е променливо състояние, подобно на смяната на годишните сезони. Някак свикнах с твоите настроения и периоди. Започнах да вярвам, че е нормално да оценяват в мен само външния ми вид и това, че съм на разположение, а не самото ми присъствие и същността ми. Накара ме да повярвам в някаква измамна интимност, в която страстта стои над любовта, а всъщност това е илюзорното разбиране за любов на хора като теб, които все още не са съумели да обикнат себе си.
Затова моля те, кажи ми, че ме искаш в живота си без колебанието, което се усеща в гласа ти. Погледни ме в очите и ми кажи, че не ме обичаш половинчато, че онова, което усещаш към мен е всепоглъщащо, а не просто привличане.
Придърпай ме към себе си, прегърни ме силно и ми кажи, че за теб не съм просто придатък, че присъствам в мислите ти постоянно. Кажи ми, че ме обичаш или ме пусни.
Остави ме да си отида, защото ако ме обичаше истински, никога нямаше да спреш да полагаш усилия. Пусни ме, защото знаеш, че не можеш да ми дадеш любовта, която заслужавам. Наясно си, че ще бъда по-щастлива с друг вместо да продължавам да се примирявам с теб.
Остави ме да си отида! Осъзнаваш, че любовта ти е половинчата и е по-добре да ме обичаш от разстояние.
НАЗАД