Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
Здравейте, г-жо Ненкова! Аз съм на 27 години. От близо 3 години имам интимни взаимоотношения с едно момче. Допреди няколко месеца той работеше в чужбина и се е случвало да не се виждаме по няколко месеца. През това време обаче не сме спирали да поддържаме връзка по интернет. Когато се прибереше, се виждахме, но винаги стане ли въпрос за връзка той отрича и става много изнервен. От моя страна и аз осъзнавам, че доста го притисках. Преди време знам, че е имал някаква връзка, имал е чувства, но като заминава за чужбина момичето си намира друг и го зарязва. Знам, че има чувства към мен, сигурна съм в това, но имам усещането, че иска да ги отрече от самия себе си. Как да постъпя, ако заговоря за това ще отрече и не стигаме доникъде?
Л.
Мила Л., ключовата дума-отговор тук е ТЪРПЕНИЕ! Това, което усещам от Вашето писмо, е, че Вие искате на всяка цена да сложите в някаква рамка отношенията с приятеля Ви, да им сложите етикета „връзка”. Той пък от своя страна се опитва на всяка цена да избяга от това.От писмото Ви става ясно, че за него „връзка”, основавайки се на минал опит, означава болка. Той няма нищо против да е с Вас, да имате отношения, но те да не се казват „връзка”. Запитайте се защо толкова много искате той да признае, че сте във връзка. Какво ще промени това между вас? А може би самото обозначаване на едни отношения като „връзка” вече ги правят по-сигурни, по-стойностни за Вас? Всички ние се стремим в нещата, които правим в живота си, да имаме някаква сигурност. Често повечето от нашите действия са насочени да ни я осигурят. Замисляла ли сте се защо ние толкова трудно да приемаме нещата просто такива, каквито са. Ние винаги се опитваме да ги вкарваме в рамка, да им слагаме етикети, обозначаваме ги по някакъв начин. А може би се страхуваме и така ни е по-лесно да се справяме с тях, да ги преживяваме? Аз смятам, че в повечето случаи страхът ни идва от липсата на доверие. На едно по-скоро неосъзнато ниво ние нямаме доверие в себе си, че ще се справим с новото, различното, че ще сме адекватни на ситуацията, че ще ни приемат и обичат такива, каквито сме. Затова се опитваме всячески да превръщамe поведението на хората, нещата, ситуациите около нас в нещо познато, нещо вече срещано, да ги обозначаваме с познати имена. Така вече имаме готово поведение, начини и стратегии за справяне, така сме като другите и ни е по-спокойно.Понякога обаче това не може да се случи и ние се сърдим на хората, на света, на обстоятелствата, че не ни следват, не влизат в нашите рамки.Водени от страховете си, ние често постъпваме така. Обикновено обаче това не ни носи облекчението и спокойствието, към които се стремим, а още повече усложнява ситуациите, отношенията ни с другите, нашите преживявания. Чувстваме се нещастни, неразбрани, често самотни и обвиняваме другите за това.
Мила Л., разбирам в колко деликатна ситуация се намирате, колко сте объркана и колко Ви е трудно в момента. Понякога във връзката това, което е очевидно за единия на определен етап от взаимоотношенията, бива осъзнато от партньора на друг, по-късен етап. Предполагам вече осъзнавате, че не можем да променяме другия, да влияем на неговите решения, ако той самият не пожелае това. Това, което Ви предлагам да направите, е да осъзнаете къде сте Вие във тези взаимоотношения. Дали сте в тях, за да сте във „връзка” или сте в тях, защото искате да сте с този конкретен човек. Не мисля, че разговорите с него биха помогнали или променили нещата между вас. Смятам, че в тази ситуация действията са много по-важни и то Вашите действия. Какво означава това? Ако искате да сте във връзка, то бъдете! Бъдете в тази връзка изцяло без резерви и съмнения. Градете Вашата част от връзката така, както искате и си представяте, че трябва да са взаимоотношенията между двама души. По-скоро обичайте вместо да изисквате. Радвайте се на взаимоотношенията си, на възможността да сте с любимия човек, приемайте го с всичките му качества и особености без да се опитвате да го променяте.
И накрая искам да споделя с Вас една мисъл:“Научаваме се да обичаме, не когато срещнем съвършения човек, а когато започнем да вярваме в съвършенството на несъвършен човек.”
Скъпа Л., Вашата връзка с приятеля Ви е във Вашето сърце. Грижете се за нея!
Желая Ви успех!
НАЗАД