Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
Здравейте, Кремена!
Как да се освободя от чувството на гняв, агресия, злоба, омраза и знам ли още какво, които изпитвам към бащата на 11-годишния ни син? Когато забременях, той ми каза, че не е от него. Исках детето, дори лежах за задържане с ясното съзнание, че ще си го отглеждам сама, вече имах опит със сина ми от първия брак! На две- годишнината на детето бащата пожела да го види, запознаха се, дотук добре. Оттогава до ден днешен поддържаме уж приятелски отношения, не получавам издръжка, когато може помага с дребни суми. Проблемът е в мен. Ясно съзнавам, че така искам да не ми се бърка в живота. Когато идва вкъщи да се видят, аз изпадам в гняв и отвращение. Понякога пренасям тези гадни чувства и към детето. Само да поясня, че от 3 години съм с рак на гърдата, оперирана, разбира се, уж всичко е наред, но за това виня него. Трябва да изляза от състоянието, в което сама се вкарвам. Дори съм му казвала, че го мразя и е ужасно, защото и това са също чувства и те съсипват мен, ако го обичах е друго. Той се смее, а и какво да прави? То си е смешно.
Поздрав, Ж.
Скъпа Ж, в писмото си говорите за своя гняв, за агресията, злобата, дори омразата, които са насочени към бащата на 11-годишния Ви син. Да, трудно е, когато животът ни се управлява от негативни емоции. Това се отразява на всекидневието ни, на здравето ни, на взаимоотношенията ни с другите около нас, отразява се на децата ни и като цяло на качеството ни на живот. Добре е да знаем за гнева си, че той е вторична емоция. Това, което го поражда, обикновено са други емоции и чувства, които ние не осъзнаваме в момента. Ако можем да нарисуваме айсберг на чувствата и гневът е неговата видима част, то отдолу, в долната част на айсберга, това, което остава „под водата”, могат да са различни, в зависимост от ситуацията, чувства. Например страх, обида, безпомощност, тревога, неудовлетвореност и др. Гневът е онази наша част, която носи в себе си много сила и затова е важно да я познаваме и насочваме нейната енергия в правилната за нас посока.
Разбирането на себе си и осъзнаването на първичните ни чувства, пораждащи нашия гняв, е мощен инструмент за неговото трансформиране.
Мила Ж., много често, преминавайки през трудностите и препятствията в живота ни, ние загубваме усещането за силата си, увеличават се страховете ни, чувстваме се уязвими. Обикновено, когато осъзнаваме уязвимостта и безсилието си, това поражда агресия вътре в нас. Изследванията в последните години сочат, че ние реагираме агресивно, ако сме били „научени”да правим това, ако сме имали пример за подражание, докато сме пораствали и в зависимост от това дали тогава сме били награждавани или наказвани за своите постъпки на агресия. Отговорът тук е да се научим да сме по-уверени в себе си, да осъзнаем собствената си сила и значимост. За да сме по-малко гневни е добре да осъзнаваме и опознаваме скритите си чувства, да ги приемаме в себе си, въпреки че понякога не си ги харесваме. Също така е добре да се грижим повече за себе си и своите нужди.
Мила Ж., препоръчвам Ви като начало да осъзнаете своя гняв и чувствата, които го пораждат. На какво точно сте гневна: на него, на себе си, на обстоятелствата, на нещо в своето минало или нещо друго? Когато направите това може би вече гневът Ви ще бъде оцветен по друг начин и това ще Ви помогне да видите неща, които до сега сте игнорирала или „забравила”. Най-важното обаче е да започнете да поставяте себе си на първо място в живота си. Не гнева, агресията и омразата, а себе си. А това да сте на първо място означава да се чувствате добре, да си създавате повече радости в живота и като цяло да се грижите повече за себе си и своите чувства. Добре е за Вас да прекарвате много сред природата, започнете да практикувате подходящ за Вас спорт, включете се в група със сходни с Вашите интереси, създайте си нови приятелства, радвайте се и се наслаждавайте повече на живота.
Мисля, че е добре тук да използвам думите на Артур Шопенхауер, който пише: „Цветето отвърна: Наистина ли си въобразяваш, че цъфтя, за да ме види някой? Цъфтя единствено заради себе си, защото така ми се нрави, не заради другите. Моята радост се състои в това да съществувам и да цъфтя.”
Мила Ж., разцъфтете и бъдете цветето в своя живот!
Желая Ви успех!
НАЗАД