Обзалагам се, че ти е по-лесно с нея. Установен. Спокоен. Завинаги. Обзалагам се, че никога не стоиш буден посреднощ, чудейки се дали мечтите ѝ ще я отдалечат от теб. Обзалагам се, че не усещаш как тя е готова за бягство всеки път, в който я прегърнеш.
Обзалагам се, че я водиш на излети, защото се чувстваш добре да опознаваш природата с някой, който се чувства добре сред дърветата. Обзалагам се, че се гушкате, когато нощта превзема небето и печете сладкиши на лошо разпаления огън. Обзалагам се, че затопляш ръцете ѝ в дланите си като оправдание да я държиш близо до себе си, да я докосваш. Обзалагам се, че не прекарвате часове в караници кой филм да гледате, обзалагам се, че храната ви не изстива, защото нито един от двамата не е склонен на компромис. Обзалагам се, че усещаш миризмата по кожата ѝ и тя ти напомня за детството, за щастието, за вълнението, за дивото.
Обзалагам се, че тя те слуша развълнувано, когато разказваш за нещата, които карат очите ти да блестят, когато започнеш да говориш с ръце. Обзалагам се, че се хваща за всяка твоя думичка. Обзалагам се, че тя го намира за прекрасно, когато прекарваш часове скрит, играейки видео игри и изгубвайки себе си в свят, който съществува само зад екрана. Обзалагам се, че това не я кара да се чувства пренебрегната.
Обзалагам се, че родителите ти също я обичат. Обзалагам се, че не се тревожат за разликата в годините ви или факта, че амбициите ви нямат нищо общо. Обзалагам се, че зареждат хладилника с любимата ѝ напитка, когато им гостувате. Обзалагам се, че диетичните ми напитки отдавна са си заминали. Обзалагам се, че са изхвърлени заедно със спомените. Търкалят се по дъното на кофата за боклук, далече от очите, далече от сърцето. Обзалагам се, че дискутираш политика и география на масата, без да се налага да ѝ хвърляш тревожни погледи, загрижен дали не е загубила интерес. Обзалагам се, че не се налага да започваш определени теми, за да включиш и нея в разговора.
Обзалагам се, че не я чакаш с часове да се приготви за среща. Обзалагам се, че просто измива лицето си и сресва косата си. Обзалагам се, че облича обикновена тениска и дънки и ти все още мислиш, че е красива. Обзалагам се, че дори ѝ го казваш. Обзалагам се, че не се налага да търсиш думи, които да си разменяте край запалените свещи. Обзалагам се, че сте последните останали в ресторанта, наслаждавайки се на всеки момент.
Обзалагам се, че винаги копнее за теб. Обзалагам се, че помежду ви има искра, която ние никога не успяхме да намерим. Страст, за която само сме се надявали. Обзалагам се, че това те подлудява.
Обзалагам се, че усещаш пеперуди в стомаха си, когато се засмее, когато цялото ѝ тяло се движи заради нещо, което си казал. Обзалагам се, че понякога дори виждаш лицето ми там, в нейната усмивка. Обзалагам се, че понякога думите ѝ отразяват мен и осъзнаваш, че тръскаш глава, за да ме изтриеш от мислите си. Обзалагам се, че все още ме усещаш като отрова. Обзалагам се, че я придърпваш близо до себе си посред нощ, когато си изгубен в сънищата си, все още далеч от реалността.
Обзалагам се, че понякога забравяш за различните извивки по телата ни, как дланта ти се плъзга по бедрата ѝ до деликатната вдлъбнатина на талията... Обзалагам се, че дори спи като мен – на една страна, с гръб към теб, но все още те докосва. Само едно стъпало, което се докосва в твоето, все още търсейки те, докато умът ѝ е другаде...
Обзалагам се, че когато слънцето започва да изгрява, докато прогонва луната, ти все още мислиш за мен, все още ме усещаш, все още си с мен.
НАЗАД