Може би се чувствате различни? Може би често оставате неразбрани? Може би се питате дали не сте стара душа? Прочетете следващия текст и ако припознаете себе си в него, значи вече знаете отговора...
Старата душа затова е стара, защото много е видяла. И преживяла. Тази нейна опитност, тази мъдрост, това познание е заложено вътре в нея, отваря сетивата ѝ, променя възприятията ѝ. Стара душа вижда света по различен начин. Усеща хората по различен начин. Разсъждава и постъпва по различен начин и често остава изолирана и неразбрана. Тя не се съобразява с чуждите критерии. Не се вслушва в чуждите съвети. Не се интересува от чуждите оценки. Не плаща данък обществено мнение. Защото следва гласа на сърцето си вярва в себе си и в собствената си преценка.
Старата душа трудно създава приятелства, защото трудно среща стари души като себе си. Не обича повърхностните познанства, нито повърхностните разговори. Тя търси дълбочина, търси сходност, търси свързаност. И именно затова обикновено е сама. Сама е дори когато е заобиколена от хора. Сама е, защото се изисква смелост, за да допуснеш истински другия до себе си. Изисква се решимост, за да му разкриеш кой си. Изисква се сила, за да бъдеш себе си и да приемеш другия такъв, какъвто е... Изискват се неща, които за съжаление са непосилни (и непонятни) за повечето хора. Неща, които са близки на старата душа...
Старата душа не се влюбва лесно. Защото знае какво значи истинска любов. Любов отвъд времето. Любов, която слива душите, не само телата. Любов, която претопява егото. Любов, която провокира да търсиш себе си чрез другия. И да се откриваш в другия. Любов, която се среща рядко, но която си струва... Любов, в която повечето от нас отдавна вече не вярват. И която не търсят. А ако не търсиш тази любов, ако не си търпелив да я дочакаш, няма как да я срещнеш. И хората се примиряват с имитация на любов и имитация на връзки. Хората - да. Но не и старата душа. Тя чака. Тя търси. Тя вярва. Вярва, че там някъде има някой, който ще те допълни. Някой, който ще те разбира без думи. Някой, който те е чакал цял живот. Както ти него...
Старата душа се чувства най-близо до извора си, когато твори. И когато общува с хора, които творят. И тъй като е различна от всички останали, старата душа твори различно от всички останали. И търси изкуство, различно от конвенционалното изкуство. Търси музика, различна от масовата музика. Търси начин на себеизразяване, което е всъщност себе-преоткриване. Защото старата душа е дълбока душа. Душа, която вижда отвъд пластовете. Душа, която не се уморява да търси. Душа, която знае, че, когато всеки от нас създава нещо със сърцето си, всъщност (пре)сътворява част от света ни... и от самите нас.
НАЗАД