Ето че вече си мислите – нещо не е наред с това заглавие... Сама и точно на празника на любовта ли? Но аз искам друго... Може да е не е принцът на белия кон, но поне днес да се сети да ми поднесе цвете, да ме накара да се чувствам специална, да усетя, че някой някъде там мисли за мен, вълнувам го, интересувам го, притреперва му под лъжичката, като чуе моите стъпки...
Истината е, че не си сама! Всички мечтаем за това, молим се такъв човек да се появи в живота ни или ако вече го има – все се надяваме да се отнася с нас по онзи невероятен начин, за които четем в книгите... Отвъд надеждите и мечтите обаче се сблъскваме с реалността, в която търсенето на партньор е трудно, а промените при настоящия все по-често са твърде илюзорни. Затова днес се обръщаме към теб, към същността ти! Не си заслужва нито един компромис, не си заслужава нито един миг, в който не си себе си, за да си с него... Погледни отвъд всенародните подсладени емоции за Свети Валентин. Защото е по-добре да го прекараш сама, отколкото с неподходящия човек! От какво се страхуваш?
Не е страшно да си сама...
Огледай се. Колко от приятелките ти наистина са щастлива с половинките си, колко от тях затварят очи пред лошо отношение, лъжи, дори изневери, само за да не са сами. Толкова ли е важно да сме социално приемливи, да демонстрираме, че имаме човек до себе си... Но да не получаваме онова внимание и подкрепа, от което така отчаяно се нуждаем. Страхът от самотата е стар стереотип. Има двойки, който години наред не си признават, че трябва да се разделят, защото са приели, че е по-добре да живеят без обич, но все пак с някого... Каква е причината толкова много жени да се отричат от себе си и от щастието, за да прекарат години с партньор, който е само консуматор във връзката им. Защо преглъщат мечтите си, защо погребват същността си под мотото: „Ние сме семейство. Моите мечти, не са нашите... Аз правя най-доброто за семейството“... Къде отиде идеята, че обичта означава да приемаш и подкрепяш, означава да даваш свобода и да вярваш! Любовта е много повече от мирно семейно съжителство, от разменени по празници усмивки и целувки, от секс по задължение...
Не бягай от себе си...
Действително семейството е много деликатна територия. Мисленето, че животът това са децата и родителите трябва да им се посветят изцяло, буквално те хвърля в поредица от грешни и нещастни решения. Не те убеждаваме да зарежеш децата и да се отдадеш на твоите хобита например. Идеята е, че от саможертвата ти никой не печели. Наследниците ти не получават уверена и обичаща себе си майка, която ги учи да вярват в себе си и да преследват мечтите си. Ти и човекът до теб превръщате общото си съществуване в наниз от ангажименти покрай малките, дома, роднините. И къде сте вие в цялата тази каша от несбъднати желания, вина и чувство за дълг? Дали ти е хрумвало, че някои ден децата ще тръгнат по пътя си и няма да се чувстват длъжни за всичко, което си направила? Дали очакваш да чуеш: „Браво!“ от мъжа до теб, защото години наред беше зад гърба му, но изостави мечтите и стремежите си... И не заслужават ли тези близки хора да имат у дома си щастлива, удовлетворена майка и половинка, която се грижи за тях, но не забравя да обича себе си?! Затова не бягай, не се крий зад нуждите на другите. Време е да започнеш да обичаш себе си, да отделяш време за твоите любими занимания, дори да се върнеш към някоя позабравена мечта и да я сбъднеш. Ти и твоят собствен живот, който да е пълен с удовлетворение, също сте важни. И колкото и да е трудно за вярване, околните бързо ще се напаснат към новото ти аз, това ще ги научи на самостоятелност и решителност. Просто не бъди жертва, не си заслужава!
Прави промените без вина
Объркана си, нали? Защо да променяш нещо, при положение, че навиците така удобно прикриват вътрешното ти неудовлетворение от ситуацията... Вечеря на свещи, усмивки, приглушена светлина, тиха музика... Цяла романтична приказка, но това ли искаш? И не е ли без значение какво ще правиш днес, ако ръката ти държи момчето, което те цени и те обича цялата, даже и с недостатъците ти... Да, знаем, най-трудно се взимат решения за промяна, най-много боли да признаеш пред себе си, че си се провалила. Направила си компромис с много неща, защото имаш нужда от човек до себе си. Имаш нужда от някой, в който да се сгушиш и да се чувстваш защитена, дори когато около теб ври и кипи! Хей, имаш сили да продължиш напред и ако се налага да направиш промяната. Знаем, че това ще е изпитание за теб, но не забравяй, че е за добро. Важно е да се погрижиш да си здрава и да не се поболееш от въпросите, които те измъчват. Дай енергия за мислене на мозъка си с Шуслерова сол №5 калиев фосфат сутрин, дай устойчивост на тялото да посрещне промените със сол №2 калциев фосфат на обяд, осигури си спокойни нощи със сол №7 вечер. Усетиш ли, че ти става трудно, стресирано и натоварено в опитите да се върнеш към себе си, приемай ги по 5 таблетки от всяка на ден поне 3-4 месеца. В такива тежки, тъжни или пък напрегнати моменти, те ще дадат възможност на тялото ти да съхрани психическата и физическа енергия, така че емоциите да не могат да те съборят.
Защото истината е, че няма смисъл да бъдеш с някой на Свети Валентин, ако той не те заслужава. Няма смисъл да му даваш най-хубавата част от теб и най-прекрасните си години, ако той не те прави щастлива! Забрави за оправданията! Не пропилявай времето си! Да останеш сама на празника, заради такива причини, е мъдрост, сила и кураж! И обич към самата теб! А когато знаеш какво точно искаш и си готова за него, любовта ще те намери! А ти й позволи да влезе в живота ти не тихо и колебливо! Нека е през парадния вход!
Автор: Цвети Стоянова
НАЗАД