Остави на опита ти да те учи

Това е напомняне. Напомняне е за това, че трябва да се учиш от миналото, че трябва да позволиш то да те промени. Звучи страшно, нали?

Без болка няма промяна. Без нея не можеш да растеш. Без растеж ще си заседнала някъде във времето.

Промените, добри или лоши, са необходима част, за да разцъфнеш. Цветята не го правят веднага. Трябва им слънце и дъжд, за да станат толкова красиви, че човек да не може да отлепи поглед от тях.

Най-трудните етапи от живота ни, плашещите истини, са опит, който да ни научи на нещо. Първата раздяла, загубата на онзи любим, моментите, когато сърцето ти е било на парчета – те те определят. Това са дните, които е трябвало да се случат.

Ако никой не ти е навредил по някакъв начин, как щеше да се научиш да прощаваш? Ако никой не разбие сърцето ти, как ще обичаш истински?

Тези неща ти помагат да се развиваш. Можеш да решиш дали те ще те направят по-силна или по-слаба.

Да, можеш да се затвориш в себе си. Това е най-лесният избор, но кой би желал такъв живот, живот на самота?

Другият ти вариант е да отвориш сърцето си и да усетиш болката. Позволи ѝ да те счупи, защото това ще ти помогне да си по-силна. Ще станеш толкова красива.

Вземи това, което животът ти дава, и го превърни в нещо полезно, с което ще се гордееш. Откажи се от гордостта си, страховете си и живота с предразсъдъци. Може да не получиш това, което искаш, но ще получиш всичко, от което имаш нужда.