Днес се навършват 151 години от обесването на Васил Левски.
И макар и до днес да има спорове дали датата е 18-ти или 19-ти февруари, официалното честване е на 19-ти февруари.
Дяконът остава завинаги в българската история и памет като най-голямата фигура в освободителното движение. Неговият плам, вяра в народа и отказ от примирение са мерилото, което трябва да използваме и днес.
Нека Апостола на свободата бъде пример за всички ни и днес и не забравяме думите му: "Дела трябват, а не думи!".
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
НАЗАД