На 18 юли през 1837 г. се ражда един от най-смелите и велики герои на България, дал живота си за родината и оставил може би най-трайно влияние върху съзнанието на всеки българин - Васил Левски.
Роден в малкото подблканско градче Карлово, по-късно той става и основател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и на Вътрешната революционна организация (ВРО). Васил Иванов Кунчев, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална революция.
Дяконът е предаден през зимата на 1872 г. и заловен в Къкринското ханче в близост до Ловеч. Точно на 18 февруари 1873 г. в околностите на София той е обесен.
Свеждайки глава в паметен и велик ден за България, в който отбелязваме 184-та годишнина от рождението на Левски, нека си припомним някои от най-незабравимите му думи, които звучат все така актуални:
Днешният век е век на свободата.
Времето е в нас и ние сме във времето.
Дела трябват, а не думи.
Предателите трябва да се убиват.
Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си.
Трябва да се жертва всичко, па и себе си.
Решили сме се вече – или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!
„Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен.“
Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.
Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица.
За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва.
Има два пътя – кой ще изберете?
Интригата спира хода на народната работа.
Бързата работа ялова излиза.
На драго сърце да обичаме онова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.
Най-много са виновни чорбаджиите.
Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре – магаре.
Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.
НАЗАД