Децата гледат на света с различни очи и нищо не може да убегне от погледа им – тяхното любопитство просто не познава граници! Те постоянно задават въпроси и очакват от нас, възрастните, да знаем всичко и на мига да им дадем отговори, но обикновено някои техни въпроси само ни объркват още повече и осъзнаваме, че не ни остава нищо друго, освен да се почешем по главите и да си признаем, че не знаем много неща.
Днес обаче ще дадем отговори на някои от най-често задаваните въпроси, така че следващия път ще можете да впечатлите детето си (за около 1 минута, докато не ви зададе друг влудяващ въпрос).
1. Защо кипи водата?
Когато водата се загрява, молекулите ѝ започват да се движат по-бързо. Колкото по-бързо е движението, толкова по-голямо става разстоянието между молекулите. Накрая настъпва момент, в който връзките между молекулите стават твърде слаби. Молекулите се „откъсват“ и се превръщат в пара.
2. Как самолетите се задържат във въздуха?
Какво държи 162-тонният „Боинг-747“ във въздуха? В случая важна роля играят няколко фактора и няколко взаимносвързани сили.
Една от тях е подемната сила. Подемната сила е механична сила, която се създава при взаимодействието на твърдо тяло с течност или газ. Молекулите на въздуха се движат свободно в околността и когато някое твърдо тяло влезе в контакт с тях, те се деформират. В случая подемната сила се генерира, когато въздухът едновременно преминава над и под крилете на самолета. Тъй като въздухът се движи по-бързо над крилото на самолета, той оказва по-малко налягане върху самолета. В същото време по-гъстият въздух под крилете бута самолета нагоре. Колкото по-бързо се движи един самолет, толкова по-голяма е подемната сила.
От друга страна, теглото е силата, която дърпа самолета към центъра на Земята. Теглото играе важна роля в балансирането на самолета във въздуха. За да лети самолета трябва някаква сила да противодейства на теглото и това е вече споменатата подемна сила.
Това, което помага на самолета да се движи напред, е тягата, създавана от двигателите. И накрая идва съпротивлението, което контролира полета на самолета, като забавя скоростта му. Взаимодействието между тези четири сили прави летенето възможно.
3. Защо снегът е бял?
Погледнати поотделно, снежинките изглеждат като безцветни и прозрачни кристали, тогава как преспите сняг изглеждат бели? Причината е, че когато снежинките се натрупат една върху друга, те пречупват и отразяват слънчевата светлина, която на нас ни изглежда бяла. Реално слънчевата светлина е „сборът“ на цветовете на всички честоти във видимия спектър. Ето защо виждаме снега в бяло, въпреки че той е съставен от безцветни ледени кристалчета.
4. Защо косата на човек не може да е естествено синя?
В човешката коса има пигменти, заради които тя може да изглежда черна, кафява, жълта или червена. В нашата коса има и малки балончета въздух. Комбинацията между пигмента и количеството на тези балончета определя цвета на косата ни. Пигментите, които се съдържат в естествената човешка коса, не могат да се комбинират така, че да се получи син или зелен цвят.
5. Защо астронавтите се носят из космическите кораби?
Противно на всеобщото мнение, астронавтите не се реят в пространството, защото в Международната космическа станция няма гравитация. Напротив, и там има гравитация, може да е малко по-слаба, но е достатъчно силна. Тогава защо астронавтите летят, а не падат на пода? Всъщност те падат през цялото време, с тях „пада“ и МКС, но тъй като тя обикаля с висока скорост около Земята, успява да се задържи в небето. И тъй като самата станция „пада“ със същата скорост, с която падат и астронавтите, вторите нямат опора и физическото усещане е за липса на тегло.
Представете си, че сте в асансьор, който пада от последния етаж на небостъргач. В такива условия вие също ще се почувствате в безтегловност. Астронавтите са в подобно състояние през цялото време.
6. Защо небето е синьо?
Когато слънчевата светлина навлиза в земната атмосфера, молекулите на въздушните и водните пари поемат част от светлината и я излъчват отново във всички посоки. По този начин светлината се разсейва. Небето изглежда синьо, защото заради късата си дължина на вълната, синята светлина по-лесно се разсейва от тази с по-дълга вълна. Тъй като синият цвят се намира в късовълновия край на видимия спектър, се разсейва в атмосферата повече от червения.
Но ако небето е синьо, защото вълната на този цвят е най-къса, тогава защо небето не е виолетово – цветът с най-къса дължина във видимия спектър?
Слънчевият спектър е неравномерен и виолетовото е много по-малко. Друга причина е по-ниската чувствителност на човешкото око към виолетовия цвят, отколкото към синия. Той възбужда не само сините колбички в ретината, но червените и зелените.
Въпреки това небето никога не е идеално синьо заради наличието и на другите цветове от спектъра.
7. Какво причинява мъглите?
Мъглата е изградена от множество капчици вода или ледени кристалчета, които „висят“ над земята. Мъглата се образува, когато въздухът е студен, а земята топла, или обратното. Когато хладният въздух влиза в контакт с по-топъл се образува и мъглата. Водната пара се превръща в множество малки капчици вода. В известен смисъл мъглата е като облак в близост до земята.
8. Защо водата не гори?
Водата се формира в резултат на химическа реакция между водорода и кислорода. При тяхното взаимодействие се отделя топлина. В известен смисъл водата е продукт на горенето на водорода. Образувалата се вече вода е отдала топлината от изгарянето на водорода (свързването му с кислорода) и затова не може повече „да гори“, поне не и при естествени условия.
9. Защо часовниците се въртят по часовниковата стрелка?
Преди изобретяването на механичните часовници, хората са използвали слънчеви часовници, с които да определят времето. В Северното полукълбо Слънцето създава сянка, която се движи от ляво надясно. По-късно часовникарите от Северното полукълбо привнасят хода на слънчевите часовници и в техните механични събратя.
10. Защо гумите са кръгли?
Кръглата форма е идеална за въртене по плоски повърхности. Тъй като всички точки на повърхността на гумата са еднакво отдалечени от оста си, оста остава на същата височина над земята и автомобилът не подскача нагоре и надолу, докато се движи по пътя. Ако пътищата ни бяха набраздени като вълни (или като чипс!), щеше да ни е по-удобно да шофираме с квадратни гуми.
11. Защо носим бельо?
Основната функция на бельото е да предпазва интимните ни части от инфекции и протърквания. Дори и в исторически план носенето на бельо е възникнало от необходимостта от по-добра хигиена. Някога дрехите са били много скъпи и хората рядко са се преобличали, вместо това са сменяли само бельото си.
НАЗАД