Отношението към външността: Тайните на мъжете

В първата част от поредицата "Отношението към външността" открихме какво означава Стократната илюзия във възприятията за собственото ни тяло, благодарение на руския психотерапевт Владимир Леви, който отговаря на разтревоженото писмо на млада дама. Днес ви представяме текста, в който Леви разкрива мъжките тайни:

Драга И.,

а сега позволете ми да поговоря малко с вас не от позицията на лекар и психолог, а от позицията на обикновен представител на своя пол. Ще ви открия тайната на мъжете, и дори не една...

Внимание!

НИЕ СМЕ РАЗЛИЧНИ. Не вярвайте, моля ви, на някоя от приятелките си, които твърдят, че всички ние сме еднакви, че на всички ни е нужно само едно, за да бъде „достатъчно“, и тем подобни. Това е неистина, най-глупавата неистина.

Много сме различни и ни е нужно съвсем различно. И до толкова сме различни, че сред нас ще се намерят множество както любители, така и нелюбители на ВСЯКАКВА външност, на ВСЯКАКВА форма на краката, носа и прочие, така и на ВСЯКАКВА възраст, ВСЯКАКЪВ характер... Ами, разбира се! Та нали и самите ние сме на всякакви възрасти и с всякакви характери, с всякакви носове, очи...

ИСТИНСКАТА ВЪНШНОСТ НА ЖЕНАТА НИЕ НЕ ВИЖДАМЕ.
Вие се учудвате: „Как така не виждате?... Вие какво, не правите разлика между стройни и криви крака, между тънка и разплута талия, между изящното и не особено изящното носле?“
Е, разбира се – правим разлика. Само че, разбирате ли, как да ви кажа... Своеобразно правим разлика.

Талията например и носът винаги ни изглеждат превъзходни само ако краката на жената са красиви, стройни. А краката винаги ни се струват стройни, когато жената има красива уста. А устата ще бъде красива само тогава, когато жената има красиви очи. А очите са красиви, когато жената се усмихва. Но не просто се усмихва, а лично на нас се усмихва. Не просто на нас лично, а как да ви кажа това... Със значение.

Точно така. Значение и нищо повече. Точно така стават стройни краката и талиите, красиви носът, устата и всичко останало. Ето ви и цялата тайна на привлекателността, на обаянието и т.н.

Казано иначе, ние не се влюбваме в онази жена, която е красива или поне не е уродлива, а именно обратното: в която се влюбваме, тя е и красива, макар и да е за някого нещо, което не е за казване.

„Не ми е по хубостта драг, а по драгостта хубав.“

И следователно ние виждаме съвсем не истинската външност (пък и кой я знае каква е тя, истинската?), а само онази, която жената ни ВНУШАВА. И всичко следователно е много просто: за да стане най-красивата, най-популярната на този свят, на жената е достатъчно да ни внуши...

Значение - нищо повече. Ала КАКВО значение?

Сега искам да ви обясня защо ви разкривам нашите мъжки тайни. Изключително за това, за да не се безпокоите за своята външност. Не, аз не ви предлагам да не се грижите за външния си вид, за прическата си и пр. 

Да се грижите – да, колкото искате. А да се безпокоите - не.

Трябва да се безпокоите съвсем-съвсем за друго.

„Заговори, за да те видя.“ Ама как да заговоря? За какво? С каква интонация, с какво изражение на лицето, с каква скорост? И как все пак да заговоря, ако вътре всичко е стегнато, всичко е напрегнато като струна, която всеки момент ще се скъса.
Точно така. За какво и как ще говорите, ако сте стегната, скована, притисната от своето безпокойство?

"Значи трябва да се безпокоя само за това - за какво и как да говоря?... Но нали аз за това се безпокоя, и дори много. И именно това безпокойство...“
Не, не ме разбрахте. И за това какво и как говорите също не трябва да се безпокоите.

Гледам снимката ви, лицето и фигурата ви. Не, не чакайте нито „присъди“, нито „психотерапевтични комплименти“. Аз нищо не мога да кажа за вашата външност - аз НЕ ВИЖДАМ. Нито „отблъскващото изражение“, нито нищо. Лице на особа от женски пол - това е всичко, което мога да кажа. Това лице може да принадлежи и на бюфетаджийка, и на актриса; неговата притежателка би могла да бъде и престъпница, и светица, то би могло и да не се забележи, от него човек би могъл да се отвърне, в него човек би могъл страстно да се влюби...

Лицето е само съд, който може да бъде напълнен и с кисело мляко, и със скъпо вино. Същото е и с фигурата. Съгласен съм, вашата не е от стандартния тип от корицата на модно списание. Напълно е възможно, че някому тя няма да се хареса, така, както например и фигурата на Венера Милоска, която не се харесва много на един мой приятел. (Вижте Тайна Номер Едно.)

А пък аз мисля така: вашата фигура е пълна с одухотвореност - онова вътрешно съдържание, онази психология, която винаги преминава и на равнището на физиологията. И особено лесно - в съчетание с достатъчно добро физическо състояние, което от своя страна зависи както от гореспоменатото съдържание - състояние на духа, така и от начина на вашия живот, във всичките конкретни детайли: храненето, физическите упражнения, прекарването на време на свеж въздух. 

Казано накратко, фигурата е огледало на душата.

Ето че стигнахме до най- главното. До това, с което се изпълват отвътре и лицето, и фигурата. Което действително прави външността привлекателна или отблъскваща. За което действително следва да се безпокоите.

Как беше казано?... „У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и облеклото, и душата, и мислите.“ Да, да, всичко трябва и леко е поизносено от безкрайните повторения... А какво да се прави, ако не се получава? Ако лицето например има козметични дефекти, а прекрасното облекло го няма в магазините или просто няма пари? Ако прекрасни мисли също по някаква причина няма?

Ако прекрасната душа се е изгубила случайно, да допуснем на опашката за същото това облекло? И главното, ако се налага да правите някакво подреждане, последователност, да се изгради йерархия - кое да се поправи на първо място: лицето или мислите? Облеклото или душата?

НАЗАД