Позволете да ви разкажа за една 29-годишна жена, Л., ръководителка на младежки клуб-театър при един културен дом. На 18-годишна възраст тази жена е сполетяна от нещастие: експлозия на газ изгаря лицето й. Белезите са нещо ужасно, можете да си представите. Козметичната хирургия се оказва безсилна, поражението на тъканта е твърде дълбоко. Дори не е в състояние да се усмихва - всичко е стегнато. За щастие успяват да запазят зрението, макар и не напълно. Та ето тази Л. представлява едно от най-великолепните същества от женски пол, които някога съм срещал. Маса приятели, широк кръг от интереси. Способен режисьор и талантлив педагог. Владее няколко езика, има спортна фигура и е много музикална.
Когато се запознава с нови хора обикновено, усмихвайки се вътрешно, предупреждава (гласът й е удивително мек): „Не се страхувайте, сега ще свикнете.“ И наистина вече след две-три секунди цялото това зрелище изчезва някъде, сякаш се разтваря. Пред вас е мило, живо, привлекателно лице. Представете си това чудо – чудо, към което привикваш веднага като към нещо, което само по себе си се разбира.
Л. е обаятелна, популярна. Смее се:
„Все не мога да се наканя да си сменя паспорта, там снимката ми е стара..“
Аз видях тази стара снимка. Тя не ми се стори по-хубава от сегашния й облик – просто нещо съвършено друго.
Веднъж Л. се изтърва, че от детските си години е имала нелек характер и някакъв комплекс за непълноценност. Сега няма никакъв комплекс. Неотдавна се омъжи, кани се да става майка. Познавам се с нейния съпруг, очарователен човек, художник. Той има една физическа особеност: липсват му двата крака, приближава се с количка (също нещастен случай). Въпреки това той е пълен с енергия, жизнерадостен и остроумен и поради това и тази особеност след две-три секунди общуване престава да се забелязва...
Ето какво представлява ВНУШЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНОСТТА.
Да се приеме неизбежното с мъжествено спокойствие; да бъдеш по-висок от завистта и да умееш да се възхищаваш от достойнствата на другите; да не пренебрегваш хумора, в това число и по отношение и на своята персона - именно това означава да се поправи непоправимото.
А онези, които страдат и се съсипват по повод на външността си, които не могат да се занимават с нейните реални и въображаеми недостатъци, така, както и онези, които оценяват другите по „достатъчно“ и „недостатъчно“, имат една обща и печална диагноза... Уви - нищета. Дълбока духовна бедност. И ми се иска да кажа на всички тези страдалци - на всички заедно, без разлика на комплексите и на проблемите: успокойте се! Вашият проблем съвсем не е в талията (нос, крака... и т.н., ненужното да се зачеркне), а това, че до сега твърде малко сте се грижили за значението на своя живот. Дори и да ви дадат някаква чудо талия (крака, нос...) - повярвайте по-щастливи няма да станете.
Не търсете там.
Стигнахме и до най-болезненото и трудното. Ако вие искате действителна помощ, а не “психотерапевтични комплименти“, не се обиждайте за прямотата и ме изслушайте до края. Моля ви да приемете думите ми не като критика и изобличаване, а само като лекарска диагностика.
Възпаление на нормата.
Няма да започна да ви уверявам, че сте нормална или ненормална. Работата съвсем не е в това. Ако ще използваме тази дума, то вашата и на многото ви другари и приятелки по нещастие беда е това, че вие сте твърде нормални – да, твърде. Именно от ненормалност (така, както вие я разбирате) трябва да се лекувате.
Главното, което не ви достига, е самобитното отношение към живота. Една- единствена истинска смелост – да бъдете самата себе си. Вие практически нямате свои собствени жизнени ценности и мерила за човешкото достойнство. Вие сте приели за свое нещо чуждо, евтино и бързо разпродаващо се.
„Привлекателност“, „обаяние“, „симпатичност“ – какво още влиза в този малък комплект за джентълмени?
Да имаш успех, да се омъжиш, да живееш нормално като всички... (А кой сред „всичките“, който живее нормално, бих искал да видя). Пазарна психология. Робска зависимост от стандартни оценки, които не говорят за особено висок вкус. А казано иначе – духовна неразвитост. Не умствена, а, подчертавам, духовна. Вие завиждате на стандартно „хубавичките“, на стандартно „непосредствените“ (по същия начин млади хора със същото равнище на потребностите завиждат на „силните“, „нахалните“, „пробивните“ и т.н.). Вие желаете да бъдете минимум не по-зле от ВСИЧКИ, искате да играете играта на „здравото мнозинство“. И не искате да приемете очевидното: че
тази игра е нито най-добрата, нито е ваша.
И съвсем не се досещате, че имате свой път, който ще ви доведе ДО ВСИЧКО И ПРИ ВСИЧКИ, но съвършено от друга страна.
Това пък ние с вас можем да обсъдим, ако поискате, в следващото писмо. А засега – очаквам реакцията ви...
Откъс от сборника "Разговор с писма", в който руският психотерапевт Владимир Леви отговаря на писмата на разтревожени дами
НАЗАД