Когато бях тийнейджърка, се разтапях на дивана, гледайки романтични филми. Фантазирах си за перфектната любовна история, за която един ден бих могла да разкажа на приятелите си. Представях си деня, в който ще намеря мъж, който ще ме гледа така, като тези във филмите, и чувствах, че съм всичко, което той търси. Лежах в леглото си, преструвайки се, че той е до мен, гледайки дълбоко в очите ми с усмивка на лицето и казва: „Не мога да повярвам, че намерих някой като теб.“
Като се замисля сега, имах точно такъв начин на мислене. Защото хората наистина ли са такива? Искам да кажа, че романтиката съществува и хората могат да се привързват красиво. В края на краищата съм влюбена и омъжена. Но не мисля, че има нещо драматично в любовта като тази в „С дъх на канела“ или „Тетрадката“.
Работата е там, че не мисля, че хората всъщност знаят какво търсят. Смятам, че мислят, че имат идея за това, което искат, но то всъщност не е реалистично. Имаме този вътрешен списък в ума си (и физически за някои) и търсим „правилния“ човек, който дори не съществува.
„Искам той да има кафява коса, сини очи, да е 1.95 м, да има широки рамене, да свири на китара, да се смее на всичките ми шеги и да е СУПЕР романтичен. О! Трябва също да показва чувствата си, да има голямо сърце и не би навредило, ако е и забавен. Харесва ми да се смея."
Разбира се, тези неща може да са постижими. Но какво да кажем за другите? Голямото му сърце може да го накара да бъде твърде нуждаещ се, шегите му може да станат изтощителни и може да показва чувствата си, но да има някакво пристрастяване, защото от тези чувства понякога боли твърде много. Можеш ли да се справиш с тези негови черти? Забравяме, че винаги има тъмна страна на почти всичко, защото съвършенството не съществува.
Създадохме тази фасада в обществото, че е възможно да се намери идеалният мъж чрез приложения и социални мрежи. Можете лесно да плъзнете пръст и да откриете мъж с височина 1.95 м, финансово стабилен инвеститор, който също е модел и свири на барабани. Леле, звучи толкова перфектен, нали? Освен, че е много зает да прави всички тези неща, че не може да бъде до теб по начина, по който се нуждаеш от него физически или емоционално. И дори, ако го прави, може да е твърде мързелив. Той може да е прекалено небрежен, да живее във възмутителна къща и просто да не изглежда достатъчно мотивиран за теб.
И тогава разбираш, че всъщност никой не е перфектен, правиш компромиси за почти „перфектния мъж“. Разбираш 6 години по-късно, че ти е писнало. Разбираш, че има сериозен проблем с порното, не може да има деца и откриваш, че любовта му към свиренето на барабани в студиото му всъщност е наистина досадна и ти е писнало. Нещастна си! И си мислиш „Хмм, може ли да има някой по-добър за мен?“ Всичко, което прави, те дразни. Мразиш онзи шум, който издава, когато прочиства гърлото си, и дори когато киха те дразни. Тогава осъзнаваш, че той вероятно се чувства по същия начин към теб. Така се обиждате и започвате да спорите. Отначало е няколко пъти месечно, а след това бавно преминава в почти всеки непоносим отвратителен ден.
Някои хора се чувстват блокирали и продължават да се борят ужасно. Някои се разделят или се развеждат. Други изневеряват на партньорите си, за да се оправят, а след това дори може отново да се разделят или разведат.
Тази част не я показват в романтичните филми. Частта, в която Бриджит всъщност има биполярна депресия, а Карлсън има наркотична зависимост. Изглеждат толкова съвършени в социалните мрежи. Виждани са като най-очарователната, перфектна двойка във Фейсбук и Инстаграм. Но всъщност дълбоко страдат отвътре.
И когато скролваме в Инстаграм и казваме: „Защо не може половинката ми и аз да бъдем такива? Защо не ми пече кексчета и не планира луксозни пикници на върха на планината? Какво по дяловите?” Седим и сравняваме и това започва да ни изяжда.
Работата е там, че всички сме еднакви. Всички не се справяме по един или друг начин. И дори мъжът до теб да те изведе на пикник на върха на планината, в края на деня все още сме разбити по свой начин.
Честно казано, не съм сигурна дали в нашето общество вече съществуват дълготрайни отношения. Имаме твърде много страхотни неща, с които да сравним нашия „скапан“ живот. И когато гледаме собствения си неорганизиран живот ПОСТОЯННО, се оказваме супер депресирани, разочаровани и тревожни, защото не отговаряме на очакванията на фалшивите си реалности.
Не разбрах съвсем точно какъв е ключът към намирането на успешна, дълготрайна връзка, но със сигурност знам, че всички се опитваме да намерим своя път в този живот, който наричаме „пътешествие“.
Ще ви уведомя, когато го разбера.
НАЗАД