Всеки от нас е имал различно детство. За някои то е било невероятно. Родителите им са били последователни, обичащи и искрени. За други, е било обратното – родителите им са отсъствали, държали са се оскърбително и са нанесли травми.
Където и да ни е отвело детството ни, ние не можем да отречем, че нашите родители са все още... наши родители. Нашите майки са ни родили, нашите бащи (в повечето случай) ни подкрепят. Те са сменяли пелените ни, слушали са ни как плачем, писвало им е от нас, притеснявали са се за нас, но в крайна сметка, са ни отгледали.
Ако четете тази статия, има шанс вашите родители да са още живи. Не съм сигурна дали списъкът, който следва по-долу трябва да споделите с приятели, да запазите за себе си или пък да го препрочитате отвреме навреме. Но като човек, който се учи от взаимоотношенията между хората, съм установила, че няма по-близка връзка от тази между родител и дете. Наричам я още респект и чест. Към колко други хора, освен към родителите си, можете да отправите тези думи? И като родител, и като дете, аз съм убедена, че е изключително важно да споделим тези пет неща с нашите създатели, докато са все още живи.
Те няма да се отнасят за абсолютно всички семейства. Но ще засягат повечето. Моля, не бъдете от хората, които оставят коментар, казвайки: това не се отнася за мен, а просто помислете в тази посока. Сигурна съм, че има какво да кажете и да споделите с родителите си. По най-болезнения начин открих, че никога не знаете кога времето ви заедно ще приключи и как родителят ви ще „изчезне“ от обозримия свят, а вие няма да сте си казали дори „Сбогом“.
Кажете им истината
Нека родителите ви знаят как наистина се чувствате. Лошото, доброто и грозното. Кажете им къде те са успели, къде са се провалили като родители, какво обичате в тях и дори какво не обичате. Това е труден разговор. Но ние наистина нямаме много време заедно и моят опит сочи, че съжаляваме ако не сме го провели.
Кажете им, че проявявате разбиране
Нека знаят, че вие осъзнавате, че те са хора. Дайте си възможността да отстъпите назад, да се погледнете очи в очи, като възрастен с възрастен, като човек с човек и кажете: Аз разбирам. Всички преминаваме през борби. Развод, неправди, провали и болка. Родителите ви, точно като вас, не са имунизирани за тези неща. Те също имат разведени родители, тежко минало и вероятно са внесли в живота ви следи от техните преживявания. Кажете им, че осъзнавате това. Може да не го одобрявате, но го разбирате.
Кажете им, че ги цените
Покажете на родителите си, че сте им благодарни. Най-малкото, трябва да признаем, че без тях, вие нямаше да сте тук и сега. Благодарете им, че са ви запазили живи. Има толкова страни по света, в които толкова много родители не могат да осигурят дори живот на децата си. Кажете им, че сте признателни за хубавите моменти и тяхната способност да продължават да ви обичат, когато не сте били особено за обичане.
Кажете им, че съжалявате
Ние сме склонни да гледаме на извиненията като на знак на слаб характер. Но всъщност, те изискват голяма сила. Ние всички сме били сурови. Всички сме били лоши. И в края на деня, дайте на родителите си да разберат, че съжалявате. Извинението, поднесено искрено и след това прието, е едно от най-дълбоките форми на взаимодействие между цивилизовани хора. Може да ви е трудно, но няма да съжалявате, че сте го направили.
Кажете, че им прощавате
Един от моите любими цитати е: „Простете им дори те да не съжаляват“. Трябва да помните, че родителите ни, също като нас, правят най-доброто, на което са способни в този момент. Задържането на болката не допринася с нищо в пътешествието, което сте поели, за да си създадете целенасочен и щастлив живот. Да изясним: актът на прощаване не означава да разрешите на родителите си да ви нараняват отново. Напротив. Дава ви възможността да оставите обидата зад гърба си и да осъзнаете, надяваме се, че и болката, и гневът, са част от възстановяването на здрава връзка помежду ви.
НАЗАД