Петър Димков, Лечителят, е най-известното име в народната ни медицина. След завръщането си от фронта, където се прочува освен със смелостта си и с лечителските ди дарби (ранен е 8 пъти в Първата световна, Балканската и Междусъюзническата войни, а малко преди края на военната си кариера става известен като единствения офицер, чиято рота не се разболява от върлуващата холера), Димков става съредактор на в-к „Природен лекар” и лечител-безсребърник (не взима пари на пациентите си). "За дар от Бога пари не вземам” е неговото мото. Автор е на книгите "Наръчник по природно лекуване и живеене", "Очната диагноза или Тайната на окото", "Хигиена и лекуване на душата". Най-популярният му труд е "Българска народна медицина. Природолечение и природосъобразен живот" в три тома, издание на БАН. А сега ви предлагаме селекция, включваща някои от най-вдъхновяващите му мисли, които и до днес служат като пътеводна светлина на хиляди българи...
Никой не е остарял, преди да загуби интерес към живота.
Ведрите чувства правят духа млад и подмладяват човека.
Истински живот живее оня, който не живее за себе си.
Да благодариш за стореното ти добро означава да правиш и ти добро. Прави добро!
Не можем да се молим само когато имаме нужда. Трябва да благодарим от сутрин до вечер.
Никога не се сърдете и не помрачавайте главата си с черни мисли.
Човек лесно се самозалъгва и самоизлъгва.
Да се вслушваме във вътрешния си глас – той е най-верен.
Бездействието уморява повече и от най-тежкия труд.
Каквото и да вършиш на този свят, важното е да бъде нужно и полезно за хората и ти да имаш съзнанието, че е точно такова.
Владей чувствата си, т. е. владей себе си!
Човекът е като една къща. За да е чиста и спретната, се поддържа не само отвън, а и вътре. Почистват се и се подреждат стаите, за да е чисто, приятно и уютно като си там. А какво правят хората? Сменят дрешките с нови, подстригват си косите и променят прически, слагат герданче и смятат, че всичко е наред. Те не поглеждат безпорядъка в стаичката вътре в тях, изпълнена с обиди, огорчения, неразбиране и страх. Трябва да се изчиства тази стая, за да има здраве и радост.
Вътрешната чистота е най-важната за човека. Вътрешна чистота, това първо е мисълта. Мисълта е основата на всичко и най-великата сила.
Ние сме склонни да се гордеем със силните си страни, а към нашите слабости сме снизходителни и забравяме, че нашата истинска сила се измерва с най-голямата наша слабост.
За хората трябва да съдим по големината на щастието, което създават около себе си.
НАЗАД