Писмо до любовта на живота ми...

С теб намерих любов и спокойствие.

Трябва да призная, че понякога се стряскам в съня си, защото се страхувам, че това чувство може да ми бъде отнето. Това усещане за щастие и комфорт, което изпитвам всеки път, в който съм около теб.

Вината не е твоя. Животът ме е принудил да бъда предпазлива към любовта.

Това вероятно е един от недостатъците ми, които понякога могат да ни пречат.

Но искам да променя това.

Ти ми даде толкова много и макар че понякога ти казвам, че не е достатъчно, недей да ми вярваш и продължи да ме обичаш.

Предпочитам да ми кажеш истината, отколкото да ми дадеш отговора, който искам да чуя. Или да направиш повече от това, което наистина искаш.

Обичам те заради твоята честност. Защото никога не си пренебрегнал и едно обещание към мен.

И дори да сбъркаш някъде, ще ми кажеш, че това е грешка и ще се постараеш да не я допускаш повече.

Обичам те заради твоето упорство. В случаите, в които искам да се откажа (а ние знаем, че те не са малко), ти винаги ме подкрепяш и ми помагаш да постигна мечтите си.

Все казваш, че съм те научила да обичаш, но всъщност ти ми показа какво е любов и ми разкри един нов свят на щастие и искреност, за когото не предполагах, че съществува.

Ти ми показа, че любовта не винаги те кара да си щастлив, но това не означава, че не е любов. Разбираш това много по-добре от мен.

Научи ме, че любовта значи да приемаш и уважаваш някого с всичките му недостатъци, да му прощаваш дори когато е трудно, дори когато не го заслужава.

Твоята любов ми помогна отново да се почувствам цяла и, точно каквато бях като тийнейджър и все още не се бях сблъскала с живота.

Аз съм силна и смела като жена, дори без мъж, но с теб чувствам, че мога да направя света едно по-добро място.

Ти сбъдна мечтата ми – да бъда с теб! И нашата любов е толкова истинска, че може да вдъхне сили на всеки по света.

Ти ме караш да се чувствам така. И няма как да бъда по-щастлива!