Няма да те лъжа, че да напиша това писмо, болеше. Смятах, че светът ще бъде наш, но ти не беше на същото мнение. С месеци аз бях до теб, чаках те и се надявах, че ще си мой. Не беше лесно. Много се бореха за мен, но само ти бе в сърцето ми.
Някак си ме накара да се влюбя в теб. Беше забавно да съм около теб и да разговаряме. Обожавах да танцуваме. Ти беше всичко, за което съм мечтала. Обожавах начина, по който се усмихваше, говореше. Ти беше моята сигурност.
Обичах те.
Но ти мен не. Дадох ти всичко, което имах. Бях до теб, когато искаше да поговориш с някого, да се веселиш, да споделяш. Исках да си щастлив. Твоите нужди бяха преди моите.
Осъзнах, че губя себе си.
Загубих себе си, докато те чаках. Потисках емоциите си. Стоях тихо, докато ти излизаше с други жени. Загубих се в леглото ти. Загубих се, докато се борех за вниманието ти, докато се държах така, както ти искаше. Разказах ти за всяка моя мечта, всяка моя тайна, но не беше достатъчно.
Ти не беше лош, но не беше Единствения. Благодаря, че ми даде този урок. Поставих себе си на второ място, а не трябваше. Не се обичах, защото бях заета да давам любовта си на теб.
Благодаря за спомените, за всеки момент, който беше неочакван, вълнуващ и забавен. Сега знам, че се нуждая от стабилност, вяра и любов.
Надявам се да си открил това, което търсеше.
Аз го направих. Аз съм в най-прекрасната връзка – с мен самата.
НАЗАД