Едно писмо, което всяка от нас има нужда да прочете... И да изпрати на онзи мъж, който някога разби сърцето й...
„Искам да си представиш следното: едно момиче седи на пода в своята спалня, очите са й подпухнали от плач, тялото й потрепва при всеки опит да сподави тихото хлипане, юмруците й са стиснати в отчаяние, опитвайки се да намери смисъла на всичко това.
А сега си представи лицето ми. Защото аз бях това момиче.
Аз бях тази, която никога не беше достатъчно добра за теб. Аз бях тази, която винаги беше на втори план. Аз бях тази, която се чувстваше недооценена. Аз бях тази, чието сърце разби.
Въпреки това аз не те мразя. Напротив. Искам да ти благодаря.
Наистина ми беше нужно много време, но накрая разбрах -
не аз не бях достатъчно добра за теб. Ти беше този, който не беше достатъчно добър за мен.
Повтарям си тези думи често, за да не ги забравя. За да не забравя, че заслужавам нещо повече от това, което ми даваше ти. С което ме научи да свикна. С което ме накара да се примиря.
Заслужавам нещо повече от огризките внимание, които ми даваше върху сребърен поднос. Заслужавам нещо повече от това да бъда игнорирана и манипулирана. Заслужавам нещо повече от теб.
Знам, че вече не съм същото момиче, което бях онази нощ на пода в спалнята си. Онези нощи на пода в спалнята си. И се гордея с това. Защото повече няма да позволя на никого да ме третира по начина, по който ме третираше ти. Повече няма да давам на никого такава власт над мен, каквато имаше ти. Власт, която ме караше да се чувствам безпомощна без теб, изгубена без теб, слаба без теб. Без да осъзнавам, че именно ти ме правеше такава.
Ти не беше светлината в моя живот. Ти беше тъмнината в него. Но ми беше нужно дълго време, за да го осъзная.
Знам, че ти всъщност не си лош човек. Но следващия път, когато се запиташ какво чак толкова ми направи, спомни си за онова момиче на пода в спалнята й. Момиче, което не изпитваше нищо друго освен болка, отчаяние, негативизъм – към нея самата, не към теб. Защото те обичаше. И не осъзнаваше, че е забравило да обича себе си.
Момиче, което се будеше през нощта и търсеше ръката ти, търсеше спасение в нея... Докато един ден не осъзна, че тази ръка всъщност я беше тласкала надолу, под повърхността. И че единствената ръка, от която имаше нужда, за да се спаси, беше нейната собствена.
А сега помисли за момичето, в което се превърнах. Момичето, което благодарение на теб се роди. Момичето, което вече няма да се бори за нечия любов на всяка цена. Защото знае, че любовта се дава. Не се извоюва. Момичето, което вече няма да търси чуждото одобрение, защото знае, че най-важно е нейното собствено. Момичето, което разбра, че, когато някой те обича, той ще е там, до теб, без да е нужно да го молиш, без да е нужно да го убеждаваш. Просто защото го иска – заради себе си. Заради двама ви.
Надявам се, че си щастлив и искам да знаеш, че не съжалявам за това, че беше част от живота ми. Защото без теб нямаше да науча най-важния урок. И той е:
Любовта и болката не са двете страни на една монета. Любовта и щастието са!”
Автор: Стефани Манци
НАЗАД