Писмо до свекървата и свекъра, които никога няма да имам

Скъпи Селин и Хю,

Мисля си за тези думи от месеци и много съжалявам, че ми отне толкова много време, за да ги кажа. Знам, че вие никога няма наистина да прочетете това писмо, но дълбоко в себе си чувствам, че все още ме чувате. И като писател, винаги съм била по-добра в изразяването на чувствата си в писма. Останете с мен още малко, докато говоря за вашия син, за бъдещия си съпруг.

Последната ни година беше смесица от най-щастливите и най-тъжните дни. Сгодихме се през август, а Селин, ти почина през октомври. Хю, трудно ми е да повярвам, че те няма от 13 години, но историите, които чувам от 10-те ти деца (наистина са 10), ме карат да чувствам, че те познавам, а това е нещо, за което винаги ще съм благодарна. Но, Селин, ти беше в живота ми в продължение на 5 и половина прекрасни години. През това време ти се превърна в моя втора майка. Гледахме заедно сериали, пиехме чай и всяка неделя вечеряхме заедно. И докато много мои познати се оплакват от родителите на половинките си, аз бях толкова благодарна, че имам поне един от тях. Обичам те толкова много.

Знам, че и двамата познавате сина си много добре, че продължавате да се грижите заедно за него. Вие сте били до него всеки път, когато си е ожулвал коляното, когато е пропускал да си напише домашното. Били сте горди на неговото дипломиране, обличали сте го в забавни костюми за различни празници и винаги сте му позволявали да ругае по начина, по който го прави винаги (и на мен ми харесва). Но всеки път, когато се замисля за бъдещето – за предстоящата ни сватба, за раждането на първото ни дете – дупката в сърцето ми сякаш става по-голяма. Миналото ми е изпълнено от вас, а ние двамата трябва да градим бъдеще, в което вас ви няма.

Всички знаем, че когато се ожениш, се сродяваш със семейството на половинката, независимо дали ги харесваш, или не. И някак се приема за нормално да се оплакваш от родителите на партньора си. Но ако вие бяхте моите свекър и свекърва, в живота ни щеше да има много повече любов и радост. И знаете ли защо съм толкова сигурна? Заради сина си. Вие сте отгледали един невероятен мъж. Мъж, който все още ме нарича „любима“, Селин. Мъж, който непоколебимо уважава жените, Хю. Мъж, който превърна съвместния ни живот в невероятно приключение, заради примера, който сте му дали вие двамата – родителите, които всяка вечер са заспивали заедно, държейки се за ръце.

И ми се иска да бяхте тук, за да мога да ви кажа всичко това, да танцувам с вас на сватбения ни ден и да ви попитам за семеен съвет. Вие сте Майка и Баща №2 за мен и искам да знаете, че ви обещавам, че никога няма да позволя да ни напуснете, въпреки че не сте тук. Защото аз знам, че още сте сред нас и това нещо, за което никога няма да се оплача.

С обич,
Вашата снаха

НАЗАД