Здравей татко... Ето, пиша ти писмо. Дълго време се канех, но все не намирах сили. И не, няма да те питам "Как си?" Знам, че си добре там горе. И знам, че ти липсвам. И ти на мен, ужасно много... Когато бях малка си мислех,че тази пустота ще изчезне. Не, не е така. Още е тук, вътре в мен, разяждаща и непроменлива. Опитвам се тати, опитвам се и понякога успявам да я победя.
Тати, промених се... Минаха години и аз пораснах, превърнах се в уверена, млада жена. Продължих да чета, както ме съветваше ти. Не спирах да чета книги, защото ти ми каза да не спирам. Явно си искал твоето момиченце да бъде интелигентно. Научих се да държа на думата си, тати. Помня това ти желание "Не обещавай, ако не можеш да го изпълниш". Явно си искал да бъда достоен човек.
Срещнах и любовта... Няколко пъти. Срещах хора - различни, обичащи ме, всеки един достоен и добър човек, но продължиш да търся. Не никой не можеше да те замени. Ти ме научи да искам най-доброто за себе си. И накрая го намерих. Знаеш ли, тати, ти и той така си приличате. Еднакво ме обичате, по еднакъв начин ми търпите детските капризи и почти еднакво ми разказвате прекрасни неща. И той като теб, тати, е мрачен и понякога затворен. Но ти ме научи как да се справям с това. И той като теб, тати, говори с музика. И думите стават излишни. И ме кара да пея (и търпи ужасното ми пеене – точно както ти), и ме кара да мечтая, и мечтае с мен.
Виж тати, аз още съм твоето малко момиченце. Виж ме пак! Все още обичам сладолед (ама не на клечка), все още обожавам пролетта, все още обичам приказките, все още съм толкова любопитна и все още, когато ожуля коленете си плача. Винаги ще съм такава. Просто теб те няма... А ми се искаше да си тук... до мен... до нас.
Знам, че сега, когато четеш писмото ми се усмихваш под мустак и си щастлив. А може би горд със своето малко дете... Е, това е татко. Радвам се, че ти писах... ще пиша пак... може би, когато почувствам нужда или когато имам повод. Нали знаеш... обичам те!
Радинка
НАЗАД