Скъпи някой, който веднъж обичах,
Имаше едно време, нали така? Имаше време, в което се споделяхме целите един с друг. Споделяхме смеха, сълзите, преживяванията, традициите. Споделяхме най-съкровените си тайни. Споделяхме едно легло, но най-важното е, че споделяхме желания, нужди, мечти, идеи за начина, по който ще изглежда бъдещето. Бяхме напълно открити един пред друг – и физически, и емоционално.
Нецензурирани, доверяващи се, напълно отдадени, нямайки идея какво ще ни поднесе бъдещето. Ех, имаше едно време, нали така? Време, в което ние създавахме спомени.
Време, в което един човек, някога бил непознат, се превърна във всичко. И после някак, евентуално, оказа се, че пак е станал непознат. Непознат, който завинаги е променил формата на сърцето ни и тази на съзнанието ни. Този човек е оставил спомени така, както децата дълбаят разни неща върху корите на дърветата. Може би един ден спомените ще избледнеят и ще направят издълбаните върху дърветата надписи прикрити от времето. Въпреки всичко, те винаги ще са там, независимо колко дълбоко покрити ще бъдат.
Спомените от преживявания са само бегли силуети, които се появяват някъде много назад в съзнанието ни, когато чуем правилната песен или усетим познат аромат. Спомени, които се изразяват само с леката усмивка, която се появява на лицето ни, защото някога споделяхме усмивки за едни и същи неща. Усмивки, които някога се появяваха на две лица, докато те още бяха непознати едно за друго. Тогава още нямахме представа какво ни готвеше бъдещето, но не ни и интересуваше. Ние имахме един друг.
А сега, ти си ти, а аз съм си аз.
Все още не знаем какво ще ни поднесе бъдещето. Може би един ден пътищата ни ще се пресекат отново. Пътища, които обикалят света по отделно, но някак ще се засекат в кафенето на ъгъла или ще се разминем на улицата. Може би единия от нас ще е женен, ще има деца или ще е изживял живот, пълен с невероятни случки. Живот, който е пълен с истории, които трябва да бъдат разказани.
Ще имаме бръчици от смях, от шеги, които не сме чули заедно и бръчки от сълзи и тъга, от които не сме успели да се предпазим един друг. Ще имаме традиции, които са изградени с някой друг и специални случаи, които някога са били просто поредната дата в календара. Ще има снимки на телефона ни, снимки от преживявания, които сме споделили с други хора.
Ще си говорим, ще си спомняме и накрая ще се разделим отново. Ще се прегърнем, а за части от секундата, сърцата ни ще се разпознаят и ще започнат да бият в унисон отново, макар и само за няколко секунди. Ще се усмихнем, спомняйки си за времената, в които споделяхме всичко. После, преди всеки един от нас да потъне в новия си живот, живот, който е нов и отделен, ще се появи още една усмивка, която изразява спомените за всичко изживяно с другия.
Ще избледнеем от живота на другия, но ще горим още по-силно в живота, който сме създали за себе си с новите хора, които обичаме. Тези, които са ни научили, че е напълно нормално да продължиш напред. Тези, които са ни научили, че е възможно да обичаме отново.
Ще имаме нови усмивки. Отделени една от друга и породени от различни спомени. Усмивки, които са пълни с любов, породени от семействата ни, които са ни приели напълно така, както и ние тях.
Усмивки на спокойствие и щастие, които отразяват факта, че сме намерили щастие, когато, някога смятахме, че е невъзможно, ако не сме заедно. Усмивки, които знаят, че това е начинът, по който е трябвало да се случат нещата.
Винаги е бил.
НАЗАД