Така ли ми се струва или през последните години битката „майки срещу немайки” в медиите е позатихнала? Четейки истории из онлайн пространството, мисля, че медиите най-накрая достигнаха до извода, който ти и аз знаем от много време – жените с деца и жените без деца си подхождат толкова добре, колкото шампанско и камемберт.
Бих могла да напиша „любовно” писмо, изразяващо цялото ми възхищение, на всичките ми приятелки с деца, и то не само на Деня на майката. Защото всички вие сте страхотни, но не защото сте майки. Бяхте невероятни и преди това, а след това просто станахте майки. Майчинството ви промени по неочаквани, дори особени начини. Понякога майчинството изважда на показ ваши неподозирани умения. А друг път, някои „задължителни елементи” от майчинството никак не ви се отдават и ролята, която трябва да изиграете, ви е малко чужда и странна. Но вие никога не сте само майки. Вие сте си вие, но с деца. А аз съм аз, без деца.
И заради тази разлика, искам да обещая няколко неща на всяка една от моите приятелки с деца:
Ако започнеш да се оплакваш от купищата задължения, натоварения график и проблемите с детето, ще те изслушвам с радост. Но ще ти давам съвети само ако ме помолиш. Тъй като не съм гражданка на страната Родителандия, не мога да съдя местните обичаи, затова няма да се меся със съвети за неща, които не са ми познати. Но въпреки това си имам мнение, ще се радвам да ти го дам, ако искаш да го чуеш.
Никога няма да говоря за кучето си така, сякаш е толкова важно, колкото твоето дете. И двете са прекрасни и аз се чувствам като негова „мама”, но разликата в задълженията е огромна. Въпреки това понякога може да ти се оплаквам, че също знам какво е чувството да си на обществено място и да държиш мъничко, сладко създание, което всички искат да пипнат, гукайки му лигави глупотевини.
Аз ще организирам събиранията ни, понеже знам, че графикът ти е натоварен и трябва да мислиш за толкова много неща.
Не бих си помислила, че си лоша майка, ако не говориш за децата си, няма да си помисля и че си лоша приятелка, ако говориш за тях.
Ако някой ден имаш време само за себе си, с радост ще ти препоръчам всички нови филми, сериали и книги, които си струват.
Но трябва да знаеш, че като немайка животът ми не се върти само около работата, сериалите, звездните клюки и най-новите тенденции. Ние немайките също имаме много грижи като теб – стрес, доктори, покачващите се цени на всичко. Така че нека заедно се оплакваме от тези неща!
Когато те поканя у дома с децата, ще те предупредя какво меню съм намислила, какви забавления мога да предложа на децата ти и ще ти кажа дали има къде да си играят безопасно, за да не се налага да гадаеш. Знам, че понякога да отидеш на гости с децата ти може да е стресиращо изживяване, ако не знаеш какво да очакваш, затова, ако имаш някакви молби, не се притеснявай да ми ги споделиш.
Никога няма да критикувам каква марка детска количка си избрала... или каква марка дрешки, играчки и прочие.
Всъщност дори няма да забелязвам марките на подобни предмети.
Никога няма да те наричам „мамче” с лигав глас. Ако случайно ме чуеш да ти казвам „маме” по телефона, значи съм взета като заложница и това е отчаян вик за помощ.
Разбира се, приятелите ти без деца също имат няколко молби:
Не ме съжалявай, защото нямам деца.
Ако имаш две деца, които са близки по възраст, постоянно ще бъркам историите, които си ми разказвала (О, значи по-големият ти син тренираше футбол, а по-малкият обичаше комикси... аз си мислех, че е обратното). Аз наистина те изслушвам, но понякога в главата ми е каша.
Въпреки че нямам свои деца, с радост ще бъда част от малката група хора, които помагат в отглеждането на твоите. Само че, когато разказваш някоя детска история, придържай се към кратката и простичка версия. Не съм запозната с най-новите детски играчки и филмчета, нямам представа кои са новите гурута в отглеждането на деца и постоянно бъркам „Пиксар” с „Дисни”. Ако не се смея, въздишам или ядосвам на правилните моменти от историята ти, не значи, че не ми пука, а че може би... нищо не съм разбрала!
От друга страна, често бъркам сериозните и незначителните проблеми, свързани с децата. Така че, ако реагирам твърде бурно на нещо незначително, или изглеждам апатична при сериозен проблем, може би не разбирам ситуацията в дълбочина, затова не се гневи и не го приемай лично.
Ако ме попиташ дали дадени филми или пък театрални представления са подходящи за децата ти, няма да имам никаква представа. Дори да съм ги гледала, хората без деца не следят за такива неща. Освен това всички родители имат свои виждания за уместно. Затова не очаквай конструктивни отговори, а се подготви за: „Ъъъ... амии... сигурно? Нямам идея.”
Ако имаш някакъв проблем, може би не осъзнавам спешността и напрегнатостта на ситуацията, затова просто ме помоли и аз с радост ще ти помогна.
Нека спрем битката между майки и немайки, вместо това да бъдем толерантни едни към други, да се подкрепяме в различните трудности в живота ни и да намерим правилния баланс в приятелството ни.
НАЗАД