"Като по-малкото детe, второто в семейството, се кълнях, че никога няма да правя баналните грешки, които майка ми допусна с мен. Че ще ценя всеки момент, ще пазя грижливо всяко важно събитие, сякаш се случва за първи път. И ще попълвам бебешкия дневник... E, ето ме сега, шест месеца, след като се роди второто ми дете – няма бебешки дневник и не се усеща пълното ми и отдадено присъствие. За щастие, тя не е сама, нито пък аз..." Така говори за усещането да стане майка за втори път Раша Рушди, автор на “Tuna Chronicles blog”, която е написала поема за втората си дъщеричка. Нейните думи напълно изразяват смесените емоции, които изпитваме всички ние, майките, разделящи енергията си на две, но преизпълващи сърцата си с двойно повече любов. Прочетете нейната пропита с любов поема и ако решите да я споделите със собственото си отроче, въпреки че не сте я писали вие, не се чувствайте виновни нито за секунда. Защото така постъпват майките...
"Мило мое второ дете, трябва да ти кажа истината... Някой ден сигурно ще питаш защо и за теб всичко не е ново и лъскаво... И когато ме попиташ аз ще трябва да бъда честна. За спадовете, за кофеина и сиренето през бременността, за липсата на план за раждането ти, за малко размазаните снимки. За факта, че не чаках със затаен дъх всяко малко и важно нещо. За трудната истина, че трябваше да плачеш повече, да чакаш повече, да споделяш повече. За факта, че аз, твоята майка, не бях най-добрата своя версия.
Но скъпо мое второ дете, позволи ми да ти кажа и това - истината е, че преди да се родиш, се съмнявах в безграничната любов. А тогава, когато те сложиха за първи път в ръцете ми, увита в пелени с малкото ти носле и стиснати устни, с очи, вперени в този нов свят... Точно тогава в мен порасна едно ново сърце. Сърце, което е само твое.
Истината е, мило момиче, че ти ме научи наистина да вярвам, че вината, тревогите и постоянната нужда да бъдеш всичко за всеки... всъщност е достатъчна! Да, аз вече бях нечия майка, когато ти се появи, но именно ти ме направи по-добра.
И така... Истината е, че когато един ден започнеш да се чудиш защо нещата бяха различни, когато ти се появи, искам да знаеш следното, любов моя - не знаех колко може да понесе сърцето ми, докато не те взех в ръце. Ти беше парченцето, което ми липсваше! И сега, след като годините минават, след всичко, което преживяхме, осъзнавам че любовта и радостта, която ми донесе, ме карат да се чувствам светла, грееща и нова всеки ден!
Честит първи рожден ден, мила!
НАЗАД