Писмото на една жена до... теб

Здравей, скъпа. 

Как си? Искам да ти кажа нещо. Нещо, което ми се иска някой някога да ми беше казал...

Скъпа, запомни едно: животът е такъв, какъвто го направиш! Колкото и да се стараеш обаче, от време на време ще го оплескваш - това е универсална истина. Затова не бъди строга към себе си, когато се случи. Не се упреквай за грешките си. Ти си повече от тях. Ти си уроците, които си научила от тях...

Знай, че ще имаш много приятелки - или поне ще има момичета, които ще се държат като такива. Някои от тях ще останат, други ще си тръгнат. Тези, които останат с теб във всичко - те са твоите истински приятелки. Не ги изпускай.... И запомни, че няма да имаш по-добра приятелка от сестра ти. Затова, няма значение, че от време на време се карате. Цени връзката помежду ви, цени близостта ви!

А мъжете,... и те ще идват и ще си отиват. И скъпа, не ми е приятно да го кажа, но повечето от тях ще те наранят. Но ти не се предавай. Не се отказвай. Не спирай да търсиш любовта. Защото, направиш ли го, никога няма да срещнеш своята сродна душа. Никога няма да срещнеш този, с когото ще се чувстваш обичана, спокойна, себе си. Само защото не се е получило няколко пъти, не значи, че никога няма да се получи. Продължавай да опитваш, продължавай да обичаш, продължавай да вярваш!

Да, вярвай в любовта. И вярвай в себе си! Защото, ако ти не вярваш в себе си, кой ще го направи вместо теб?!

И скъпа, дръж главата си изправена, вдигни брадичката си, и най-вече: не спирай да се усмихваш! Защото животът е прекрасен! Като теб!...

Aвтор: Б.Д. 

НАЗАД