Ние сме от поколението, което не иска любов. Имаме нужда от някого, но не прекалено много. Предпочитаме да си пием неделното кафе и да правим снимки за Инстаграм, но не и да изгубим себе си. Заниманията ни са основно в социалните мрежи. Личният и любовният ни живот станаха една битка за слава. Търсим перфектния човек по презумция и по критерия на съвременната българска жена - мъж с много пари, хубава кола и без товар. Когато сме решили, че само той е достоен за нас, започваме да заливаме всичко възможно със снимки, клипчета, коментарчета и песнички.
Все още сме нещастни...
Цялата тази помия не помага. Всички тези лайкове, #relationshipgoals не помагат. Защото никой не говори, че хора, между които няма любов, не бива да обричат животите си един в друг, защото създават покоеление, заварващо едни много ядосани един на друг хора, които нарича "мама" и "тате". Защото никой не говори за изгубените семейни ценности, за изгубения морал. Как всеки от нас е бил добър човек, но някой го е смачкал...
Защото никой не говори за системно насилваните жени. Не само физически, но и психически... както и сексуално.
Защото има жени, които никога няма да си признаят, но аз знам, те знаят, съпругът им знае, че те нямат нищо без него. Една кръгла нула са.
Защото никой не говори как израстваме с "тези новите за нищо не стават"... Някои от нас ви повярваха. Защото очевидно е срамно да грешим, а ние го првим често... на инат.
Понеже любовта стана много скъпа на емоции, болка, търпение и уважение, и е много по-лесно просто да си правим снимки за социалните мрежи...
НАЗАД